Выбрать главу

– Не мисля, че някой е бил твърде разстроен – отбеляза Никълъс. – Поне в колониите. Дори сега твърде много хора смятат, че сме претоварени с данъци.

– Става дума за положението в по-голям мащаб – настоя Уо­рън. – Ако корабите на краля не са недосегаеми, тогава кое е? Пиратите вече дори не се ограничават само с моретата. Чувам, че онези дяволи вече се разхождат по улицата. Били Маршъл. Боунс Джакоби. Тим Шортслийвс.2

( 2 В буквален превод – Тим Късите ръкави. – Б. пр.)

– Мисля, че се казва Том Шортслийвс. И не заб­ра­вяй­те, че има и жени пирати – казах. Мира жадно слушаше историите за пиратите от Кейп Триумф и ме държеше в течение за тях. Ако някой от тях ѝ беше направил предложение, досега ве­роят­но вече щеше да е омъжена. – Джоана Стийл. Лейди Авиел.

– А ако историите са верни, те са спасили мнозина невинни – добави Никълъс. – От крадци и какво ли още не.

Другият се намръщи:

– Да, и всичко това е много хубаво... но все пак те са хора извън закона! И да замесват и жени... със саби? Можете ли изобщо да си представите подобно нещо? Какво ще стане с този свят, ако подобно нещо се разпространи?

– Наистина – каза Никълъс с напъл­но сериозно изражение. – Ако жените започнат да се защитават сами, каква полза ще имат от нас?

Принудих се да се закашлям, за да прикрия смеха си. Това привлече към мен вниманието на съседа ми по мяс­то и затърсих отговор.

– Е... поне чувам, че се обличат доб­ре. Не са опър­па­ни и неугледни пирати. Какво разправят? Златисти наметки, паунови пера. Всичко това ми звучи много крещящо и безвкусно.

– Никога не съм имал доверие на пауните – изръм­жа мъжът. – Всички непрекъснато говорят колко са прекрасни, но виждали ли сте някой отблизо? Има един особен поглед в онези техни малки лъскави очички. Знаят повече, отколкото дават да се разбере – той приключи разговора, като обърна наведнъж цяла чаша вино.

Когато вечерята свърши и се оттеглихме за питиета, Никълъс не успя да ме обсеби напъл­но. Учтивостта изиск­ваше да разговарям и с други – но никой от тях не беше Уо­рън. Благодарение на какъвто там трик бе използвал Сед­рик, Уо­рън беше постоянно зает. Веднъж видях Мира да го увлича оживено в разговор. Е, тя беше увлечена. Той изглеждаше като хванат в капан. Запитах се дали я беше изпратил Сед­рик.

Докато вечерта приключваше и гостите се разоти­ва­ха, Сед­рик ме хвана да поговорим насаме за миг.

– Е? – попита.

– Той напъл­но отговаря на обещаното от теб. Всъщност прекарах хубаво.

– Отлично. – При нормални обстоятелства Сед­рик щеше да изглежда по-самодоволен при такъв триумф. Тази вечер не беше така. – Ще трябва да го обработя още малко, но ако всичко мине доб­ре, мисля, че бих могъл да ускоря отправянето на предложение и тихомълком да уредя венчавка, преди семейство Дойл да разберат. Не е общоприето, но стига да съм се справил както трябва с книжата и той да плати минималната ти цена, нищо не е в противоречие с договора.

– Това е страхотно. Това е наистина... – Думите заседнаха в гърлото ми и не можах да довърша. Не можех да се преструвам, че се радвам заради венчавка, коя­то не желаех, не и когато Сед­рик стое­ше пред мен. Рядко плачех, но очите ми започнаха да се наливат със сълзи. Гневно примигнах, за да ги прогоня.

– Аделейд... – В гласа му долових същата мъка, коя­то изпитвах. Ръката му понечи да посегне към мен, а пос­ле той рязко я отдръпна, свивайки я в юмрук, както аз бях свила моята по-рано.

– Ето ви къде сте!

Джас­пър се приближи към нас с едри крачки и беше бесен. Това беше рядка гледка в сравнение с вежливия образ, кой­то показваше пред хора. – Аделейд, гос­по­дин Дойл и майка му се канят да си тръгват. Сега ще отидеш при тях и ще се сбогуваш както трябва с обещание да се видиш с тях друг път.

– Татко...

– Не. – Джас­пър вдигна предупредително пръст към Сед­рик. – Не искам да чувам нито дума повече. Ти вече провали тази вечер, като прибърза да я срещнеш с онзи адвокат! Мислиш ли, че може да плати минималната ѝ цена? Със сигурност няма да предложи повече, ако се заинтересуват и други. Казах ти преди, няма да ти позволя да провалиш това. – Джас­пър фиксира върху мен суровия си поглед. – Сега. Върви.

Сед­рик понечи да възрази, но аз махнах с ръка да го спра. Не исках да се замесва в още неприят­нос­ти. Направих на Джас­пър малък реверанс.