Джаспър бавно се приближи и застана до брат си:
– За бога. Рядко посрещаме такива високопоставени господа. Едва ли си търсите съпруга?
Сайлъс Гарет не показа дори помен от усмивка:
– Не, но дойдох да търся една жена.
Не знам как го разбрах тогава, но изведнъж просто вече го знаех. Цялото ми тяло се вцепени и почувствах как ръката на Седрик стиска здраво моята под масата. Не смеех да го погледна, но разбрах посланието: Запази спокойствие.
– Тук съм по собствени тайни дела, но имам един колега в Арчъруд, който бе нает миналото лято да разследва възможността една изчезнала аристократка да е избягала тук от Осфрид – обясни Сайлъс. – Нямаше голям късмет – не е изненадващо, тъй като Адория е такова голямо място, и не разполагаше с истински улики в коя колония може да е отишла.
– Разбираемо – каза Чарлс. – Простете, но какво общо има това с нас?
Сайлъс хвърли поглед между Чарлс и Джаспър със сурово изражение.
– Е, наскоро ми подсказаха, че е твърде възможно въпросната дама да е в Кейп Триумф и че е възможно семейството ви да има сведения за местонахождението ѝ.
– Ние ли? – попита Чарлс. – Откъде, за бога, ще знаем нещо за някаква изчезнала жена?
– Жена от благороден произход – поправи го Сайлъс. – Лейди Уитмор, графиня на Ротфорд.
Ръката на Седрик стисна по-здраво моята.
– Графиня... – Челото на Джаспър се сбърчи в намръщено изражение. – Нима имате предвид историята, заради която се наложи да спрем в Осфро онази нощ?
– Коя нощ? – настоя Сайлъс.
– Миналата пролет Седрик и аз извеждахме оттам група момичета. Спираха всички пред градските порти. Претърсиха ни и ни пуснаха да си вървим по пътя. – Джаспър хвърли поглед към сина си. – Помниш това, нали?
Седрик кимна с откритото изражение на човек, който изпитва просто вежливо любопитство.
– Да, помня. Предизвикваше доста голям смут. Защо въпросът се повдига отново?
– Както казах, намекнаха ни, че може би тук във вашето домакинство има някаква следа, която води към дамата. – Сайлъс огледа набързо онези от нас, събрани около масата. –Тук имате доста момичета – на същата възраст като лейди Уитмор.
Усмивката на Джаспър се вдърви, но съвсем леко.
– Да, имаме. Точно както всяка година. Това е нашият бизнес, господин Гарет. Водим тук момичета на възраст за женене от Осфрид. Нищо не мога да направя, ако вашата графиня е на същата възраст.
– Как изобщо бихте очаквали да я намерите? – попита Чарлс. – Със сигурност не смятате да започнете сляпо да обвинявате моите момичета.
– Не, сър. Не бих си го и помислил. Просто следвам тази диря и ще изпратя писмо на колегата си на север. Всичко, което зная, е, че дамата има кафява коса. Той има малък неин портрет. – Държанието на Сайлъс бе съвършено вежливо, но видях как погледът му се задържа за кратко върху всяко момиче с кафява коса на масата, включително мен. – Сигурен съм, че ако дойде тук, ще го донесе, за да потвърди самоличността ѝ. Можете ли да удостоверите, че всички тези момичета наистина идват от местата, от които твърдят?
– Тези момичета са от неблагородно потекло – каза Джаспър. – Неуките работници не водят точно изрядна документация относно дъщерите си. Мога да ви уверя обаче, че или синът ми, или аз сме видели точно от какво семейство идва всяка от тях. Няма графини.
– Ако имахме някоя – подметна духовито Седрик, – със сигурност можехме да поискаме за нея много по-висока цена.
Сайлъс насочи погледа си към Седрик: явно шегата не му хареса. Виждах, че Седрик полага огромни усилия да се държи спокойно и дружелюбно, за да не изглежда подозрителен. По-добре щеше да е обаче да следва примера на баща си и чичо си, които бяха вежливи, но и двамата – донякъде оскърбени.
– Господин Гарет – каза Джаспър, – уважавам това, което правите – наистина го уважавам. Но вече минахме през това в Осфро преди година. Не знам по каква причина подозрителните погледи постоянно се насочват към нас, но ако обичате, докато не разполагате с нещо по-конкретно от „намек“, ще съм ви благодарен да не забравяте, че се опитваме да ръководим почтен бизнес.