Едва дочаках да свърши партито. След като уверих Уорън, че ще бъда на Фестивала на цветята, с облекчение се отправих заедно с другите към каретите, които ни очакваха отвън. Сега за превоза ни бяха нужни само две. Докато се натоварвахме вътре, внезапно забелязах нещо.
– Къде е Мира? – попитах. Не отново, помислих си. Хвърлих бърз поглед и не я видях да чака никъде отвън. Седрик се върна в къщата, а аз зачаках до вратичката на каретата, въпреки че кочияшът предложи да ми помогне. Безпокойството ми се усили, когато Седрик остана вътре далеч по-дълго, отколкото бях очаквала. Мира бе излизала непрекъснато, докато бяхме у дома, но как можеше да изчезне тук?
Най-после ги видях да излизат. Той ѝ помогна да се качи в моята карета и потеглихме.
– Какво стана? – попитах.
Тя завъртя очи:
– Бях впримчена в разговор с един от онези мъже, който искаше да узнае дали може да „се спазари за мен“.
Вгледах се внимателно в нея. Тонът и изражението ѝ ми се сториха достатъчно откровени, но не можех да се отърся от чувството, че премълчаваше нещо.
На следващия ден научихме, че Каролайн бе сключила договор, с което намали броя ни още повече. Джаспър, макар и развълнуван от напредъка, сметна за необходимо да изнесе на останалите от нас една насърчителна реч.
– Макар че договорът ви предоставя три месеца да избирате – каза той на закуска, – на някое момиче рядко му е нужно толкова дълго време. Повечето се уреждат в рамките на един месец. Много бих се изненадал, ако останалите от вас не получат многобройни предложения на празника утре вечерта. – Погледът му се задържа най-продължително върху мен. – Много бих се изненадал.
Фестивалът на цветята, посветен на бляскавите ангели Авиел и Рамиел, беше най-големият пролетен празник в осфридианския календар. Съвпадаше с аланзанските Пролетни ритуали и съществуваше известно противоречие относно истинското естество на празника. Благочестивите поклонници на Урос твърдяха, че еретиците били взели традиционния празник и покварили отдаваната от него почит към изцеляването и чистата любов, като добавили почитане на разпътните ангели Аланзиел и Лизиел. Аланзанците вярваха, че това е древно честване на страстта и плодовитостта и че ортодоксалните богомолци са го „прочистили“ от първоначалния му смисъл.
Въпреки това той отстъпваше само на Деня на Ваиел като най-почитания ни празник. Изисканите партита и банкети бяха нещо обичайно дори тук, в Кейп Триумф. Отново щяхме да сме в просторната градска зала на великолепен бал, заплатен от губернатора и още няколко политици. Дори сгодените момичета отиваха. Джаспър твърдеше, че не иска да пропуснат забавлението; подозирам обаче, че целта му бе да покаже момичетата с годениците им пред всички мъже, които още не бяха взели решение. Гала празненството щеше да има маскараден мотив, което беше нещо обичайно в Осфрид, но не толкова познато тук. Мистрес Кълпепър не беше подготвена за това и се бе наложило набързо да уреди необходимите неща.
Както обикновено нейната „набързо свършена“ работа бе педантична независимо от мърморенето ѝ. Имах изящна полумаска от сребърен филигран, украсена с кристали. Тя беше по-скоро подчертаващ елемент към останалото, отколкото истинска маска, тъй като Джаспър искаше да бъдем лесно разпознаваеми. Маската беше съвършеното допълнение към роклята ми – спускащо се от раменете ми видение от бял сатен, украсено със сребристи рози и панделки.
– Знаеш ли – каза ми дяволито Мира, като наместваше собствената си блещукащо червена полумаска, – традицията на маскарадите води началото си от аланзанците, които изпълняват Пролетните ритуали маскирани. Слагат си маски от листа и цветя или се обличат като горски животни. Мъже и жени танцуват, без дори да знаят кои са партньорите им.
Не бях виждала Седрик цял ден, но го бях чула да говори за бала, което, предположих, означаваше, че ще пропусне всички аланзански ритуали – освен ако не смяташе да се присъедини към тях изключително късно. Запитах се дали някога беше участвал? И до каква степен? Цялата представа за танцуване с тайнствен партньор беше езическа и непристойна, разбира се, но след Звездното пришествие почувствах, че се изчервявам цялата, когато си го представих как ме притегля към себе си на някое тъмно, диво място.