Влязохме в залата сред още шум и суматоха и бях впечатлена да видя, че украсата ѝ можеше да съперничи на тази от встъпителното гала празненство. Главната украса, разбира се, се състоеше от цветя, макар не всички да бяха истински. Някои бяха изработени от коприна и скъпоценни камъни и висяха, оформени в сложни венци и гирлянди, които искряха в светлината на свещите. Присъстваха не само потенциални кандидати за женитба: поводът привличаше най-изтънчените граждани както на Кейп Триумф, така и на Денъм като цяло. Бях сигурна, че със спътничките ми бяхме най-великолепно изглеждащите в цялата стая просто заради по-големия си достъп до луксозни платове, но всички маскирани гости бяха запленяваща гледка.
Седрик пристигна точно когато празненството започна и вместо да ме изпрати при някой определен по разписание партньор за танците, сам ме увлече в първия валс.
– Това няма да се хареса на баща ти – подметнах закачливо.
– О, не се тревожи, скоро ще има много повече поводи да е разстроен – каза ми Седрик. – Освен това от разстояние може дори да не ме познае с маската. За тази цел ще трябва да обърне внимание на нещо друго освен на себе си.
Разпознах тона, безгрижието. Това беше намек да подхвърля духовита забележка. Вместо това обаче се улових, че казвам:
– Бих те познала навсякъде дори с покрито лице. Има нещо в начина, по който се движиш и по който миришеш. Усещането, което създаваш...
Ръката му се затегна около талията ми, придърпвайки ме мъничко по-близо.
– Не улесняваш това. Особено след като съм дошъл да ти кажа, че Никълъс Адълтън се съгласи да се ожени за теб утре.
– Бих се надявала, че няма никакъв лесен начин да кажеш това.
– Не, няма.
Замлъкнахме и оставихме музиката и жуженето на разговорите да ни заобиколят, приковали очи един върху друг, докато се плъзгахме през стаята. Изпитах завладяващия порив да облегна глава на рамото му, но това нямаше особено да ни помогне да продължим да се преструваме на безразлични. А и това не беше уместна постъпка по време на валс.
Когато песента свърши, Седрик вдигна очи от лицето ми. Беше се вглъбил, докато ме наблюдаваше, но сега челото му се набразди.
– Бъдещият губернатор току-що те забеляза. Нека те отведа при Адълтън за следващата песен. Наясно е с всичко, но искаше първо да те попита нещо.
Озадачена, позволих на Седрик да ме отведе при Адълтън точно навреме за следващата песен. Седрик беше истинско олицетворение на любезността, докато разговаряше с адвоката, но ми хвърли продължителен поглед, докато се отдалечаваше.
– Съжалявам, че не ви потърсих – каза ми Никълъс, докато започвахме новия танц. Носеше семпла полумаска от син плат. – Клиентът ми е приятел на мой братовчед и е бил сериозно измамен по някакъв търговски въпрос. Не можех да го изоставя.
– Мисля, че това е достойно за възхищение – казах искрено.
– Не мога да се преборя с цялата несправедливост на света, но се опитвам да правя малкото, което мога. Но стига толкова бизнес. – Сведе лице и ми се усмихна. – Господин Торн ми обясни, че има, ъъ, известен елемент на неотложност в това, което планирахме, и че ще трябва да успеем да направим няколко трика, за да можем да проведем сватба навреме. Би трябвало да можем да се справим, но първо ми е необходимо да знам... – Изражението му стана неуверено. – Сигурна ли сте, че го желаете? Не искам да ви карам да прибързвате. Не искам да правите нещо, за което не сте абсолютно сигурна. Редно е да изберете когото искате.
Почувствах присвиване в сърцето не само заради внимателното му и почтително държание, но и заради истината, покрай която се плъзгаше. Кого исках да избера? Седрик, разбира се. Но той не можеше да си позволи дори дела, който щеше да го опази жив, а какво оставаше за цената ми. Всичко друго щеше да е нарушение на договора и да предизвика сериозен скандал.
Никълъс Адлътън далеч не е най-лошият вариант, който можеше да ти се падне, казах си. Дори ако това означава да се превърнеш в Аделейд Адълтън.
Виола, в отсрещния край на стаята, улови погледа ми точно тогава. Това само подсили решителността ми и аз отново се обърнах към Никълъс. Отблъснах сърдечната си мъка и се опитах да се престоря, че не чувам как всяка частица от съществото ми крещеше за Седрик.
– Да – казах на Никълъс. – Сигурна съм. Ако господин Торн може да се погрижи за техническите подробности, искам да го направя. А той ще се погрижи. Винаги прави каквото обещае.