– Ел...
– Недей. – Притиснах пръст към устните му. – Не ме наричай така. Това вече не е моето име. Аз съм Аделейд. Това е животът ми сега – този, който започна в деня, когато те срещнах.
Той улови ръката ми, така че да може да целуне всеки пръст. През тялото му премина тръпка и отмести поглед:
– Не би трябвало да го казваш. Не и когато се омъжваш утре.
– Мислиш ли, че това променя начина, по който се чувствам? – Посегнах и обърнах лицето му отново към моето. – Мислиш ли, че ако съм нечия съпруга, това ще промени нещо? Нима не знаеш, че бих легнала с теб в горичките под лунната светлина? Че бих се опълчила срещу законите на боговете и хората заради теб?
Дори не можех да кажа кой започна целувката тогава. Може би нямаше истинско начало. Може би бе просто продължение на това, което бяхме започнали онази нощ сред звездите. Сгушена в обятията му, сгушена в него, не можех да повярвам, че някак бях изкарала последната седмица, без да го докосвам. Да го докосвам истински – не онези откраднати едва доловими допирания на връхчетата на пръстите и краката ни. През този месец бях танцувала с десетки мъже, без нито веднъж да изпитам дори искрица от онова, което чувствах, когато Седрик просто ме погледнеше.
Той се раздвижи, гърбът ми се притисна към прозореца и аз го придърпах колкото можех по-плътно към себе си. Развързах връзката, която придържаше косата му прибрана назад, и я пуснах около лицето му. Той леко прокара ръце там, където роклята оставяше открито едното ми рамо, а после сведе устни към него. Топлият допир на устата му по голата ми плът ме срази и аз извих тяло и го долепих до неговото. Той се дръпна рязко назад, дишайки накъсано.
– Веднъж ми каза...
– Че планирам да остана целомъдрена до първата си брачна нощ? – предположих. – Вярно е. Това е принцип, в който вярвам. Но имам много творческо определение за „целомъдрена“. А ако това е последната нощ, в която мога да съм с теб, възнамерявам да разтегля границите на определението до краен предел.
Устата му отново покри моята, изпълнена с настойчивост, която ме накара да потръпна. Ръцете му бавно се придвижиха нагоре по хълбоците ми – нагоре и още нагоре, докато стигнаха до горната част на ниско изрязания корсаж на роклята. Прокара пръсти по ръба на деколтето, а после започна да развързва сложните заплетени сребристи връзки, които крепяха целия тоалет. Почти бях дръпнала сакото на костюма от гърба му, когато вратата към площадката на тавана изведнъж се отвори.
Мира ме беше предупредила, че според нея още някой използва този прозорец, за да се измъква, но всъщност никога не бях очаквала пътят ми да се пресече с пътя на въпросния някой.
И със сигурност никога не бях очаквала, че това ще е Клара.
19.
Да кажа, че станалото доведе до множество неприятни последици, би било твърде меко казано.
Бях се опасявала от много неща, откакто дойдох тук в Адория. Тревожех се, че ще бъда принудена да встъпя в нежелан брак. Безпокоях се, че разкриването на самоличността ми ще стане причина да бъда насила върната в Осфрид. И най-вече винаги, винаги се бях страхувала да не обесят Седрик като еретик.
Никога обаче не ми бе минавало през ума, че ще бъда завлечена в кабинета на Чарлс и Джаспър заради „непристойно поведение“.
– Знаете ли какво сте направили? – изкрещя Джаспър. – Имате ли някаква представа какво сте направили? Това ще ни съсипе!
Двамата със Седрик седяхме един до друг на дървени столове с твърди облегалки, докато Джаспър крачеше пред нас със сключени зад гърба ръце, много напомняйки на съдия в съдебна зала. Чарлс стоеше облегнат на отсрещната стена и имаше вид, сякаш все още му беше трудно да проумее и приеме това ново развитие на нещата. Беше сутринта след „инцидента“. Снощи двамата бяхме изпратени в съответните си стаи с наети пазачи на пост, в случай че се опитаме да избягаме.
– Мисля, че „съсипе“ е малко пресилена дума – каза Седрик спокойно.
– О, нима? – Джаспър спря рязко пред нас. В очите му тлееше ярост. – Не мислиш ли, че това ще се разчуе? Защото, уверявам те, вече се е разчуло. Останалите момичета са затворени под ключ, но слугите и наетите служители знаят. До края на деня това ще се разчуе из целия Кейп Триумф и никой мъж няма да се доближи до нас. Не съм наивен. Знам, че някои от тези момичета не дойдоха при нас като свенливи девойки. – Чарлс изглеждаше слисан от това разкритие. – Но винаги сме съхранявали този образ на целомъдрие, оставяйки евентуалните си клиенти да вярват, че целомъдрието на съпругата им е все още непокътнато. Сега има солидни доказателства, че нещата не стоят така.