– Аделейд, много пъти си ме чувала да говоря за златните находища в Хадисън и как не разполагаме с достатъчно мъже, които да ги разработват. Аз лично притежавам доста от тях и те просто си стоят неизползвани. Това, което бих искал да предложа, е господин Торн да поеме един от тези участъци и да го разработи за мен.
Казаното зашемети всички ни и ние замлъкнахме. След почти минута смилане на чутото Джаспър проговори пръв, което не бе изненадващо:
– Искате синът ми – моят син – да експлоатира златна мина за вас? Знаете, че беше студент в университета, нали? И учеше бизнес? Никога в живота си не е вършил тежък физически труд. Дори не обича да бъде навън.
Запитах се какво ли щеше да си помисли Джаспър, ако знаеше истината за духовните практики на сина си.
– Простете, ако звуча неблагодарно, но можете ли да обясните по-подробно как би ми помогнало това? – попита Седрик.
– Притежавам земята, а вие ще притежавате правото да я разработвате и контролирате – обясни Уорън. – И запазвате колкото злато успеете да добиете от нея – след като ми платите комисионна като на собственик, разбира се. – Той се усмихна широко. – Ако извадите късмет, може веднага да направите голям удар и да решите всичките си финансови проблеми!
– Повечето хора обаче не правят голям удар моментално – изтъкна Джаспър. – В противен случай Хадисън и другите златотърсачески колонии щяха да са пълни с внушителни имения вместо със селища от колиби и бараки. Предложението ви е много любезно, но таксата за Аделейд трябва да бъде платена след по-малко от два месеца, за да може тя да изпълни условията на договора си. Няма гаранции за това.
– Аз ще гарантирам таксата – каза Уорън. – Ако той не добие достатъчно злато в този период, ще покрия таксата, за да изпълним условията на договора, и дългът му ще се прехвърли на мен.
Изражението на Уорън бе открито и безхитростно, но почувствах как надолу по гърба ми пробяга мразовита тръпка. Не ми харесваше мисълта Седрик да е задължен на някого, особено пък на този човек. И определено изпитвах недоверие заради факта, че Уорън проявява такава щедрост за всичко това. Както се оказа, на майка му също не ѝ харесваше.
– Уорън – сгълча го тя. – Това е нелепо! Не ти влиза в работата да му осигуряваш право за ползване на участък. Не му дължиш нищо. Идеята беше да дойдем тук, за да изразим възмущението си и да наемем адвокат, който да внесе официално оплакване! Да му помогнем да продължи тези недопустими отношения, изобщо не влизаше в нещата, които обсъждахме тази сутрин.
Уорън се обърна към нея раздразнен:
– Какво бихме постигнали с нещо от това, майко? Да успокоим наранените ти чувства? Или очакваш да се нахвърля върху тях с груба сила, за да ми позволят да се оженя за жена, чието сърце принадлежи на друг?
– Е, вече не! Не и сега, когато тя е употребена стока.
Скочих рязко на крака, разгневена, че отново говорят за мен като за „стока“ – и то далеч не толкова ласкателно.
– Моля за извинение, госпожо Дойл, но тук няма нищо „употребено“. Все още съм девица и ще си остана такава до първата си брачна нощ. Вярно е, че тази ситуация пое в посока, която никой от нас не очакваше, но моралните ми ценности си останаха същите.
Виола скръсти ръце:
– Това не ми харесва, Уорън. Изобщо не ми харесва.
– А на мен не ми харесва това, че имам злато, което просто се търкаля без надзор в Хадисън! Там вече започнаха да се нанасят незаконни обитатели. Искам тези участъци да се поемат от честни, усърдно работещи мъже, на които мога да имам доверие – почтени, спазващи закона мъже, които следват правилата. Дали бих искал да се оженя за Аделейд? – Погледът му се задържа върху мен за частица от секундата, докато сядах обратно до Седрик. – Да. Но както казах, едва ли бих могъл да се оженя за нея, когато знам, че тя обича друг. И следователно вместо съпруга имам потенциална заселница. Нашият господин Торн е точно от хората, на които бих искал да помогна да изградят един велик Хадисън – ако приемем, че иска да остане. Щом изплатите дълга си, няма да има друго, което да ви обвързва, господин Торн. Но нашата колония ще има нужда от хора като вас – като двама ви, за да се превърне в цивилизовано място.
Предвид отношението на Уорън към аланзанците не ми се струваше вероятно Хадисън да е място, на каквото бихме искали да останем. Не че имаше значение. Невъзможно беше да приемем това предложение.