– Не пием спиртни напитки – каза Гидиън.
Джаспър сви рамене:
– Е, ще намерим питие, което можете да пиете. Вода или нещо такова. Мистрес Кълпепър, бихте ли се погрижили за новите ни момичета? Сигурен съм, че те също имат нужда от нещо освежително. – Той изгледа накриво някои от тях. – А сега, когато пътешествието им приключи, сигурен съм, че биха искали да сменят дрехите си от пътуването и да се пременят в по-хубавите си тоалети.
Няколко момичета се спогледаха смутено:
– Тези, ъъ, по-хубави дрехи вече не са у нас – каза едно. – Няма ги.
Джаспър си позволи само лека искрица на изненада. Получената му като по чудо купчина злато току-що се беше посмалила.
– Е, в такъв случай сигурен съм, че можем да съберем дрехи от гардероба на другите момичета – особено онези, които са сгодени.
– Ще се погрижа за това – обеща мистрес Кълпепър. – А също и да бъдат настанени подобаващо.
Придърпах Тамзин към себе си.
– Тя остава с нас – казах.
Изглежда, никой не възразяваше кой къде ще се настани, стига да имаше място за всички ни. На втория етаж на къщата закипя трескаво оживление, докато водеха момичетата по стаите им, и всички забързаха да осигурят дрехи за новодошлите. Двете с Мира тършувахме из собствените си дрешници, когато в стаята ни надникна Елоиз с ръце, пълни със зелени рокли. Усмихна се топло на Тамзин:
– Ти беше смарагдът, нали така? Наследих мястото ти, но тези не ми трябват вече. Не и сега, когато съм сгодена.
– Поздравления и благодаря. – Усмивката, която Тамзин ѝ отправи в отговор, беше искрена, но с нотка на изтощение. След като Елоиз си отиде, Тамзин седна тежко на леглото и остави роклите на купчина до себе си. – Честно казано, вече не ме е грижа какъв цвят нося, стига да не е тази проклета евтина вълна.
Седнах до нея:
– Ужасно ли беше там?
– Не точно ужасно. – Тамзин се намръщи, вглъбена в някакъв спомен. – Но много, много различно от онова, на което сме свикнали. Гидиън беше прав, че се погрижиха за нас, и всъщност само това е важното.
Исках още подробности за времето на отсъствието ѝ, но Тамзин, изглежда, изпитваше нежелание да говори. Заселниците в Грашонд – които наричаха себе си Наследниците на Урос – излизаха на косъм от определението за еретици в очите на ортодоксалната църква. Наследниците провеждаха същите литургии и наблягаха на важността на свещениците и църквите като пътя към Урос, но го правеха по много семпъл начин. Без внушителни катедрали. Без дарове, украси или празници. Без изобилие от храна и питиета. Без натруфени одежди.
Когато Мира предложи да започнем да се приготвяме, Тамзин побърза да се възползва от шанса. Докато я нямаше, Мира ми обясни:
– Може и да не е било ужасно, както каза тя, но едва ли е било лесно. И сигурно е била ужасена. Понякога, когато преживееш нещо такова, ти е нужно известно време да поискаш да говориш за него.
Щом се върна, измита и облечена в една от роклите от копринен поплин на Елоиз, Тамзин отново изглеждаше същата като преди – до голяма степен същата като едно време.
– Е, по-добре да си спомня всичките си обноски и да свикна отново да си правя прическа и грим – каза тя енергично. – Сезонът вече е доста напреднал, но възнамерявам да наваксам за изгубеното време. Надявам се, че сте оставили няколко мъже и за нас. Досега сигурно и двете вече сте получили купища предложения.
– Не чак толкова много, ъъ, официално отправени – каза Мира. – Но изпитвам оптимизъм за бъдещето си.
Тамзин се обърна към мен:
– А ти? Няма начин да не си получила всевъзможни предложения. Спря ли се на някой обещаващ млад мъж?
Когато не отговорих, Мира се засмя:
– Спряла се е на някого и още как. Всъщност мисля, че пристигането ви прекъсна брачните преговори.
Тамзин грейна:
– Отлично! Що за човек е? С какво се занимава? В правителството ли е? В доставките?
– Син е на ловък бизнесмен, който превозва бъдещи съпруги и други луксозни стоки до Новия свят – казах.
– Какво искаш да... – Объркване изпълни красивото лице на Тамзин. – Но в това няма никакъв... нямаш предвид...
Въздъхнах:
– Имам предвид Седрик.
Когато Тамзин не успя да формулира отговор, Мира каза:
– Вярно е. Аделейд предизвика доста голям скандал тук. Пристигането ви може би беше единственото нещо, което можеше да превъзхожда тази драма.
Обясних положението възможно най-добре, включвайки уговорката за Хадисън. Мира още не беше чувала тази част. Запази безразличие, но изражението на Тамзин ставаше все по-слисано с течение на историята.