– Обличам се така, защото е по-удобно, отколкото всички онези нелепи поли и фусти, с които вие, останалите, се труфите. И както скоро ще видиш, ти ще се обличаш по същия начин. Няма да разработваш златоносен участък, издокарана в бална рокля.
С тези думи тя ме остави зяпнала и отиде до тезгяха да говори с вече освободилия се Грант. Намерих Тамзин и Мира в другия край на магазина да прехвърлят топове плат.
Тамзин вдигна парче грубо изтъкана вълна:
– Дори пода не бих търкала с това.
– Помня роклята, която носеше, когато пристигна – каза Мира. – Не беше и наполовина в толкова добро състояние.
– Дори при това положение не смятам отново да започна да нося тази материя просто от носталгия. –Тамзин ми отправи скръбен поглед. – По дяволите, Аделейд. Надявам се, че поне можеш да намериш нещо от органдин.
– Аделейд – повика ме Айана. – Трябва да ти вземем мярка.
Тамзин ме придружи от любопитство, но Мира остана, за да продължи да разглежда разгънатите платове. Грант изглеждаше до голяма степен същият, както на кораба – красив, прилично облечен, но леко неспретнат. Когато стигнахме до тезгяха, той ни огледа.
– Е, на коя пътешественичка ѝ излезе късметът? – попита той.
– На мен – казах.
– Заминавате с Дойл за Хадисън, а? Чака ви истинско приключение.
Тамзин го фиксира с властен поглед:
– Говорите за губернатор Дойл. Моля, наричайте годеника ми с подобаващата му титла.
Всички я погледнахме удивено, а тя придоби смутено изражение.
– Е, искам да кажа, не ми е годеник. Не още. Ще поработя по този въпрос.
– И всъщност още не е губернатор – изтъкна Грант с усмивка. – Но кой ли пък следи тези неща?
Айана му изсъска на баланкуански и той отвърна добродушно. Спомних си как винаги беше говорил толкова вежливо, когато се срещахме на кораба, а после беше толкова груб по време на бурята. Предположих, че стресът можеше да извади наяве най-лошото у всеки, защото той ми се стори напълно вежлив сега, докато преценяваше кой размер ми е нужен, държейки се на благоприлично разстояние с шивашкия си метър.
Нямаше време да ми шият дрехи по поръчка от суровите материали, които продаваше, но в магазина имаше и готови дрехи в изобилие. Размерите бяха достатъчно близки до моя, за да ми свършат работа засега, а поправките винаги можеха да се направят по-късно. Това, с което се сдобих в крайна сметка, не беше точна имитация на облеклото на Айана, но се доближаваше доста до него. Панталони с широки крачоли от мек велур, които изглеждаха почти като пола, когато се изправих. Прости, практични блузи и палто с дължина до коленете, което да нося отгоре, когато времето застудееше. Здрави ръкавици и ботуши без украса.
– Съжалявам, че не мога да осигуря рокли като онези, с които сте свикнали, но тези ще ви бъдат много по-удобни. – Грант се вгледа изучаващо в мен за още няколко мига. – И шапка. Ще ви трябва, за да предпазва кожата ви – но се страхувам, че може да не помогне много. – Извади една кожена с широка периферия иззад тезгяха.
– Защо не? – попитах.
– Има по-големи температурни крайности. Жегата в онези летни дни е изгаряща. С какво ще се занимавате там? Може и да се справите, ако вършите разни неща на закрито.
– Ще помагам в промиването на златоносен пясък.
Той обмисли това за един дълъг миг, без да каже нищо. Накрая прибра шапката и извади друга с по-широка периферия.
– Ще бъде ужасно тежко. Късмет.
Щом излязохме навън, Тамзин незабавно попита:
– Това, което каза той, че ще бъде ужасно тежко... Аделейд, сигурна ли си, че искаш да направиш това? Сигурна ли си, че искаш да отидеш в Хадисън?
– Сигурна съм, че искам да бъда със Седрик – казах простичко. – И ще приема всичко, което е нужно за това. А ти не искаш ли да отидеш в Хадисън?
– Да. И да живея в имението на губернатора. А не в речно корито.
Мира ме докосна по ръката, докато се готвехме да завием по пътя, по който щяхме да излезем от центъра на града и да стигнем до каретата си.
– Погледни ей там. До банката.
Проследих погледа ѝ.
– О. Извинете ме за момент. – Забързах през оживената улица и го повиках: – Господин Адълтън!
Никълъс, който точно се канеше да влезе в сградата, се обърна изненадан:
– Госпожице Бейли. Не очаквах да ви видя тук. Мислех, че сигурно вече сте на път за Хадисън.
– Скоро – казах и почувствах как в бузите ми нахлува руменина. – Знам, че Седрик е говорил с вас, но просто трябваше да дойда лично и да кажа... ами, съжалявам. Съжалявам за онова, на което ви подложихме. Сигурно се чувствате толкова... не знам. Изигран.