Той придоби замислено изражение:
– Не точно. Малко разочарован може би... но честно казано, бях по-скоро заслепен от вас, отколкото влюбен във вас. Ако не се обиждате от това.
– Ни най-малко... срещнахме се само няколко пъти.
– Именно. Ако бях почувствал нещо повече, можеше да реагирам различно. Но винаги долавях, че умът ви вече е зает с мисли за друго. Стига да встъпвахте в този брак по своя воля, нямах нищо против. Давах си сметка, че такова е естеството на подобни уредени бракове.
– Щях да го направя по своя воля – казах твърдо. – Вие сте добър човек – най-добрият, когото срещнах тук.
– С изключение на младия господин Торн, разбира се. – Той се усмихна при вида на огорчението ми. – Не се обвинявайте. Радвам се за вас.
Въздъхнах:
– Това е мило от ваша страна... но не мога да се отърся от чувството, че бяхте използван. Знаете ли, има множество други момичета от Бляскавия двор, които бих могла да препоръчам...
Той вдигна ръка да ме накара да замълча:
– Благодаря ви, но приключих с брачните уговорки, които изглеждат добре на хартия. Колкото повече мисля за великолепния ви романс с господин Торн, толкова повече смятам, че е по-добре аз сам да си намеря такъв. Без договори.
– Надявам се да си намерите – казах искрено.
Той се ръкува с мен:
– Аз също. И ви желая всичко добро. Ако някога мога да ви услужа, кажете ми.
– Кой беше този? – попита Тамзин, когато се върнах при приятелките си.
– Мъжът, за когото Седрик насмалко щеше да ме омъжи.
Тамзин надникна зад мен да го види по-добре:
– Свободен ли е?
– Да. Но не чак толкова заможен. Нито пък истински заинтересован след онова, на което го подложихме двамата със Седрик.
Настигнах Айана и тръгнах редом с нея, докато Мира вървеше бавно зад нас заедно с Тамзин.
– Изглежда, че господин Адълтън приема нещата доста добре – каза ми тихо Айана.
– Всички ги приеха така. Е, не и Джаспър. А някои от момичетата още ми го натякват. – Особено Клара изпитваше наслада да разправя на всеки срещнат как открила Седрик и мен на тавана. – Повечето хора обаче проявяват разбиране дори когато вероятно не би трябвало. Включително Уорън Дойл.
Айана се забави дълго с отговора:
– Да. Със сигурност беше мило от негова страна – да ти направи такова предложение.
Спомних си за магазина, а после хвърлих бърз поглед назад да се уверя, че Тамзин все още е заета с Мира:
– Майка му не е най, ъъ, почтената жена на света, но колкото до Уорън, мислиш ли, че е... ами, искам да кажа, дали трябва да...
– Не знам – каза Айана. – Наистина не знам много за Уорън Дойл, ако не се броят клюките. Това, което все пак знам, е, че когато нещата звучат твърде хубаво, за да са верни, ами, обикновено наистина не са.
Обзе ме смущение:
– Опитах се да кажа това на Седрик. Но той каза, че дори да е в ход някакъв хитър замисъл, по-добре е да си опитаме късмета в Хадисън.
– Може и да е прав. – Айана спря да върви, за да ме погледне в очите. – Тук има повече свобода, но и по-голяма опасност. Това е нова земя. Неопитомена земя. И поради това за хората е по-лесно да нарушават правилата. Желая всичко най-добро на двама ви, но...
– Но какво? – подтикнах я.
– Доверявайте се един на друг там – каза тя най-накрая. – Но на никой друг.
22.
Бях се надявала да видя както Тамзин, така и Мира вечерта преди да замина за Хадисън. Някакво парти обаче ги задържа до късно и аз открих, че седя сама в спалнята ни, опитвайки се да реша дали е добре да поспя, или не. Знаех, че предстоящото пътуване щеше да е уморително, но не можех да понеса мисълта да пропусна да видя най-добрите си приятелки. Това, а и бездруго не бях сигурна, че нервността ще ми позволи да заспя.
Двете най-после се прибраха след полунощ и ме хванаха точно като се прозявах. И двете лепнаха усмивки на лицата си, когато ме видяха будна, но мигновено забелязах разлика в настроенията им. Мира ми се стори потисната, докато Тамзин преливаше от енергия.
– Какво е станало? – попитах я.
Тя започна да развързва връзките на смарагдово зелената си рокля:
– Нищо официално потвърдено – но нещо, което може официално да се смята за сериозно и значимо.
– Това не е ли един вид противоречие? – попитах, като стрелнах Мира със заговорнически поглед. Тя не споделяше развеселеността ми.