– Уорън ме помоли да го чакам – каза Тамзин гордо. – Не обеща годеж – засега, но каза, че дотук съм фаворитката му и че би искал да уреди официално нещата с мен, когато се върне. Така че обещах да не се обвързвам с никакви уговорки дотогава – макар че, разбира се, ще продължа да приемам ангажименти. Няма смисъл да седя бездейно тук и да се отегчавам.
Намръщих се, смутена от много неща:
– Когато се върне... но това може да е след много дълго време.
– Ще бъде след две седмици всъщност. – С доста усилия и извиване Тамзин беше успяла да се измъкне от роклята и сега седеше по долна риза и фуста. – Ще тръгне с вашата група утре, ще уреди всичко, а после ще доплава обратно да докладва как вървят нещата в Хадисън и да поиска друга помощ.
– Предполагам, че в това има логика, но той няма да е в Хадисън задълго.
Негостоприемното крайбрежие на Хадисън затрудняваше приближаването на големи кораби. Така че всички по-обемисти превозвани товари, животни и други материали трябваше да бъдат прекарвани по суша. Така щеше да пътува моята група утре – да заобиколи залива през територията на Денъм, а после да влезе в Хадисън. Пътуването отнемаше малко повече от седмица. Хората, които прекосяваха поотделно залива в малки лодки, можеха да го направят за ден. Беше от полза за куриерите и онези, които не пренасяха товар, но не за кой знае какво друго.
– Е, сигурна съм, че ще се върне скоро – може би със съпруга. – Тамзин светеше от гордост. – Надявам се, че няма да се чувстваш неловко, ако си една от моите гражданки, Аделейд.
Засмях се, когато чух това:
– Ни най-малко.
– Сигурно се вълнуваш – каза Мира. Изглеждаше нетърпелива да смени темата. – Предстои ти голямо приключение.
– Не ме е грижа за приключението. Просто искам всичко да е наред със Седрик.
Говорех дръзко и си спечелих погледи на възхищение и печален копнеж. Тамзин може и да се отнасяше прагматично към брака, а на Мира може и да ѝ бе безразличен, но често имах усещането, че и двете бяха запленени от романтичната любов, която ме бе връхлетяла внезапно, и дори малко ревнуваха. Трите останахме будни до късно и говорихме за бъдещето. Не исках да им кажа истината: че бях леко ужасена от онова, което предстоеше. Не от Седрик, разбира се. Да зарежа живота си на аристократка заради този на колониална гражданка от висшата класа в добре уреден град, не беше чак такава голяма промяна, както навярно изглеждаше. Но да се превърна от благородница в обикновена жена в огромна, незаселена пустош? Това беше нещо напълно различно и нямах представа какво да очаквам.
На другата сутрин пуснаха Мира и Тамзин да ме изпратят. Групата, заминаваща за Хадисън, беше далеч по-голяма, отколкото очаквах. Събраха се в покрайнините на града – огромна кавалкада от коне, каруци и хора в привиден безпорядък. Уорън беше близо до предния край на групата: изглеждаше великолепно, възседнал бял кон, докато говореше с неколцина други мъже, които, изглежда, бяха негови съветници. Към нас се приближи в тръс друг ездач и се сепнах, когато видях, че това беше Седрик.
– Яздиш кон? – възкликнах.
Той ме стрелна с ироничен поглед:
– Не е нужно да го правиш да звучи чак толкова необичайно.
– Просто дори не знаех, че можеш да яздиш. – Огледах ездитното животно. Беше рунтава кафява кобила, която сякаш бе отегчена от всичко, случващо се около нея. –Надявам се да не си платил много за нея.
– Не бях наясно, че толкова разбираш от тези неща. – Усетих предупредителния тон в гласа му. Ездата беше обичайно развлечение за благородниците в Осфрид, когато бяха в провинциалните си имения. Тук в Адория много заселници яздеха, за да оцелеят. Но за едно градско момиче от неблагороден произход като Аделейд, за която се представях, единственият досег с конете би бил като практично средство за транспорт. Щях да очаквам същото за човек като Седрик.
– Виждала съм ги тук-там, това е всичко – казах. Принудих се да се въздържа и да не поправя неумелия начин, по който седеше на седлото и държеше юздите.
– Е, по-издръжлива е, отколкото изглежда – увери ме той. – Наричам я Лизи.
Опитах се да не завъртя очи:
– Страхотен избор.
Когато се огледах наоколо, видях, че Тамзин разговаря с Уорън със светнало лице. Мира също беше изчезнала и няколко мига по-късно я зърнах да слуша някакви мъже, които правеха планове да проучат Хадисън. Недалече от нея беше Грант Елиът, който явно доставяше някакви запаси в последната минута.
– Съюзничките ми ме изоставиха – отбелязах.
Седрик се наведе и отметна няколко непокорни тънки кичура от лицето ми. Интимността ме стресна, докато осъзнах, че вече нямахме какво да крием.