– Опожарените села, които видях, не са измислици. Настояваме за отговори.
Уорън изсумтя подигравателно:
– Простете ми, ако не смятам наистина, че двамата можете да поставяте искания. Ние сме далеч по-многобройни от вас.
– Застреляйте ги! – провикна се някой от тълпата. – Застреляйте диваците!
Мъжът икори остана невъзмутим и дори за миг не отмести поглед от Уорън:
– Бях се надявал, че няма да имаме нужда от демонстрации на сила, за да започнем диалог относно закрилянето на невинните. Бях помислил, че така постъпват цивилизованите мъже.
– Цивилизовани – подметна саркастично Елайъс. – Сякаш точно вие имате право да говорите за цивилизованост.
– Този цивилизован човек ще ви даде шанса да си тръгнете живи. – Думите на Уорън предполагаха великодушие, но тонът му беше неподправено леден. – Не много далече напред има път в северна посока, който пресича Денъм и води към западните територии. Сигурен съм, че го знаете. Сигурен съм, че точно него сте хванали, за да стигнете тук. Свийте обратно по него веднага и се върнете. Ако се придвижвате достатъчно бързо, до залез-слънце сигурно ще сте излезли от Денъм. Смятам да оставя група мъже да охраняват онази пресечна точка на пътеката и да я разузнаят на сутринта. Ако има някакъв признак, че все още сте в земите ни, ще умрете.
– Застреляйте ги за всеки случай! – изкрещя някой.
Мъжът икори промърмори нещо на спътника си. Брадатият се навъси и отговори на родния им език. Русият се обърна обратно към Уорън:
– Ще отидем да водим разговора си другаде. Благодаря, че ни отделихте от времето си.
Икорите се обърнаха кръгом, яхнали конете си, а аз затаих дъх, когато няколко мъже вдигнаха пушки и се прицелиха в гърбовете на икорите. Уорън също забеляза това и вдигна ръка да възпре стрелците. Конете на икорите бързо преминаха от раван в галоп и скоро се отдалечиха.
През остатъка от деня никой не можеше да говори за друго, освен за срещата с икорите. Мненията, разбираемо, бяха разнородни. Мнозина смятаха, че е трябвало да ги застреляме. Според други,актът на състрадание от страна на Уорън само показваше какъв благороден дух има.
– Всичко беше блъф – каза един по-възрастен мъж на мен и Седрик на вечеря същата вечер. Замълча за миг, за да обърне глава и да се изплюе. – Уорън нямаше друг избор. Ако го беше убил, винаги имаше вероятност да подбуди нова война. Никой не знае колко докачливи са икорите напоследък. А цялата онази глупост за мъже, които да охраняват пътеката, е... ами, просто глупост. На икорите не им трябват пътища. Ако искат да се измъкнат тайно и да се скрият някъде в гората, могат да го направят.
Погледнах през главите на другите заселници – натам, където Уорън седеше в отсрещния край на лагера. Беше събрал по-голяма група почитатели от обикновено: всички до един го обсипваха с хвалебствия за умелия му дипломатически акт. Самата аз бях смятала, че се е справил добре, докато не чух коментара на спътника ни.
– Икорите бяха много по-спокойни, отколкото очаквах – отбелязах. – Аз щях да съм много по-враждебна, ако ме бяха прогонили със сила от земята ми.
– На два пъти – напомни ни старият човек. – Не забравяйте героите, които най-напред ги изхвърлиха от Осфрид. Добрия крал Уилфрид. Сътингам. Бентли. Ротфорд.
Опитах се да не трепна, когато чух името на прародителя си. Заселването на Осфрид се беше състояло толкова отдавна, та понякога бе лесно да забравя, че диваците, с които Рупърт се беше сражавал там, бяха предци на онези, които бяха избягали през морето и си бяха създали нов живот в тези земи. Или поне се бяха опитали.
– Това място е толкова обширно – казах на Седрик по-късно. – Адория е сто пъти по-голяма от Осфрид. Не би ли трябвало този път да има достатъчно място за всички ни?
Той се вгледа в обкръжението ни. Нощта вече падаше, но още можехме да различим огромните дървета, докато протягаха клони към звездите.
– На алчните мястото никога не им стига. Не знам какво ще стане с икорите или с тази земя. Някога Осфрид също е бил толкова див, а сега има ясно определени граници и обособени райони. – Погледна отново надолу и плъзна ръка около мен. Долових уханието на ветивера му, което ме успокои, че не цялата цивилизация е изгубена. – Едно нещо, което със сигурност знам, е, че са подсилили нощните постове. С теб ще трябва да се приберем по различни пътища тази нощ.