– Сигурен ли си? – Но още докато говорех, знаех, че е прав. Вече виждах как се събират патрулите. – Няма да спя и наполовина толкова добре.
– Аз всъщност ще спя по-добре – промърмори той.
– Не ти харесва да спиш до мен?
– Твърде много ми харесва да спя до теб. Прекарвам половината нощ, мислейки си за...
– Хей – обадих се предупредително. – Наблизо има деца.
Седрик ми отправи престорено укорителен поглед:
– Това, което се канех да кажа, беше, че прекарвам половината нощ, мислейки си за времето, когато ще се оженим. А виж накъде се отклонява умът ти. Някой трябваше да те изпрати в училище за обноски.
– Технически погледнато, ти ме изпрати в училище за обноски. Значи няма кого да виниш, ако искаш да се държа различно.
Той ме притегли към себе си за целувка:
– И защо пък бих искал това?
Нямаше повече да спим сгушени през остатъка от пътуването. Това ми липсваше – и то болезнено – но постоянно си напомнях, че всичко беше просто поредната стъпка по пътеката към нашето бъдеще. Щяхме да издържим.
– С твоя младеж не сте се скарали, нали? – попита ме госпожа Маршъл един ден. Двете пътувахме в каруцата и се питах дали би трябвало да се тревожа, задето вече не забелязвах тракането.
– Защо смятате така?
Тя ми отправи многозначителен поглед:
– Просто забелязах, че през последните няколко дни отново спиш край каруцата ни.
Усетих как ме облива руменина.
– Госпожо Маршъл, това не е... не е нищо такова. Нищо не е станало. Просто спяхме заедно. Искам да кажа, тоест наистина спяхме. После решихме, че е най-добре да спрем, след като постовете се увеличиха.
– Много разумно от ваша страна – каза тя. Не можах да преценя дали наистина ми вярваше.
– Говоря сериозно – настоях. – Държахме се благоприлично – ами, точно както е редно. И ще продължим да се държим така.
Усмивката ѝ беше мила въпреки един леко счупен зъб.
– Може би. Но вие сте много млади. А знам колко е буйна младата кръв. Докато си под моя покрив, ще се грижа да се държиш почтено и да се придържаш към добродетелите, диктувани от Урос. Но когато не си под покрива ми...
Не можех да я погледна в очите:
– Госпожо Маршъл, възнамеряваме да се държим изключително благоприлично, докато се оженим.
– Намеренията и действията рядко съвпадат. А в случай че нещо в намеренията ви се обърка, не искам да загазиш. – Подаде ми малка кесийка с остър мирис. – Това са листа от бодлива канела. Знаеш ли за какво се използват?
Преглътнах с усилие и почувствах как ме облива още по-гореща руменина.
– Да, м’дам. Учителките ни в Блу Спринг Манър – в Осфрид – ни казаха.
– Е, това е добре – каза тя. – Спасява и двете ни от смущаващ разговор.
Не бях особено сигурна в това. При сегашното положение наистина не мислех, че е възможно да се почувствам по-унизена, отколкото се чувствах в момента. Опитах се да ѝ върна кесийката.
– Благодаря ви, но наистина не мисля, че ще ми трябват.
Тя отказа кесийката:
– Имам много. С тях се опазих да си остана само с шест деца. Ако те опазят да се сдобиеш с едно, преди да си готова, ще си струва.
Може би щях отново да се опитам да ѝ я върна, но тогава чух вик от някъде по-надалече в кервана:
– Източният приток! Намираме се при източния приток!
Разнесоха се ликуващи възгласи, а аз погледнах обратно към госпожа Маршъл:
– Какво значи това?
– Означава, скъпа, че всеки момент ще влезем в Хадисън.
23.
Ако не се броеше самият приток, не съществуваше осезаема разлика между Хадисън и далечните краища на Денъм. Пресякохме плитката вода и продължихме нататък. Безспорно, местността се бе изменила – не беше като онова, което оставихме в Кейп Триумф и покрайнините му. Растителността бе оредяла, а в далечината все по-ясно се различаваха върховете на ниска планинска верига. Прочутите златни мини се намираха в полите на онези планини. В низините бяха разположени по-зелени обработваеми земи като онези, набелязани от семейство Маршъл.
Бяхме пътували само малко повече от седмица, когато пристигнахме в Уайт Рок – така наречената столица на Хадисън. Групата ни бе изпълнена с вълнение и подновена енергия, докато влизахме в пределите на града. Ако го бях видяла непосредствено след Кейп Триумф, щях да бъда разочарована. Но след дни наред, в които виждах само дървета, той ми се стори толкова изискан и цивилизован, колкото и Осфро. В действителност градът все още се намираше в ранните етапи на устройването си, с прашни коловози вместо пътища, а търговията на поне половината магазини се осъществяваше в палатки. Както и в Кейп Триумф, по улиците вървеше разнородна смесица от хора, но в тази група нямаше елитни представители на заможната прослойка. Всички принадлежаха към грубата работническа класа.