– И ще протече и вътре ще рукне истински порой в мига, щом това място бъде връхлетяно от някоя от прочутите си бури. Трябва да намериш брезент, за да покриеш пролуките. Взехме последния от доставчика в града. Ще трябва да почакаш, докато пристигне следващата му доставка или да идеш обратно в Кейп Триумф.
– Не мисля, че ще ходим обратно там в скоро време – каза Седрик. – Ще трябва да рискувам с дъжда.
Франсис даде знак на по-големия си син и Седрик да го последват.
– Може да успеем да го позакърпим. Хайде да погледнем.
Така останах да седя с жените в тревата. Алис, снахата, се протегна и положи ръка върху издутия си корем.
– Не ти ли е удобно? – попитах. – Мога ли да ти донеса нещо?
– Не, благодаря. – Тя си размени многозначителна усмивка със свекърва си, Хенриета. – Когато гадаехме, за да открием моята карта на съдбата в началото на бременността, изтеглих Пазителя на розите.
Когато видяха неразбиращия ми поглед, Хенриета попита:
– Не си ли запозната с картата?
– Не съм запозната с никоя от картите – признах. Дадох си сметка, че говореха за деанзанските карти като тестето, което Ада имаше. Обикновените хора ги използваха за игри и гадаене. За аланзанците картите имаха по-свято значение и бяха свещени за Деанзиел, лунния ангел, който управляваше вътрешната мъдрост.
Намръщеното изражение на Алис се изглади, но объркването ѝ си остана.
– Когато Седрик те представи като своя годеница, просто приех...
– Че съм от аланзанците? – довърших.
И двете придобиха смутени изражения, а после Алис попита:
– Смяташ ли да приемеш аланзанската вяра, след като се ожените?
– Нямах такива планове.
– Тогава защо ви е да си правите труда да събирате пари за Уестхейвън сега? – попита Хенриета. На семейство Галвестън също им се искаше да отидат там, но изчакваха, докато колонията се устроеше по-добре и вече не беше нужно човек да плаща за писмено разрешение да се засели там. Надяваха се междувременно да спечелят пари под формата на злато.
– Заради Седрик. Искам да може да практикува безопасно религията си. Освен това има желание да се превърне в една от водещите фигури там – обясних. – Ако е един от основателите, това ще му помогне. – Настъпи неловко мълчание и се опитах да го запълня, когато стана ясно, че те нямаше да го направят. – И така. Какво означава Пазителят на розите?
За момент не мислех, че ще ми кажат.
– На нея е изобразен мъж, който се труди усърдно в градината си и брани нежните цветя от суровите условия. Накрая е възнаграден с прекрасни цветове – каза Хенриета.
Обърнах се към Алис:
– Значи за теб това символизира бременността. Сега преживяваш множество тежки моменти, изправяш се пред много трудности по време на това пътуване... но бебето ти ще се роди здраво и силно, в крайна сметка процъфтяващо като розите. Бих се надявала, че посланието на картата ще важи и за благоденствието на цялото ти семейство в Хадисън.
Двете жени се втренчиха удивено в мен.
– Близо ли бях? – попитах.
– Да – каза Хенриета най-накрая. – Нещо такова. – Вдигна очи и погледна някъде отвъд мен. – Глен! Слизай оттам, преди да си счупиш врата.
Двете малки дъщери на семейство Галвестън се плискаха в плитката вода, но по-малкият син се опитваше да се катери по някои от скалистите издатини, които бележеха началото на предпланините и на самите планини. Нямаше да се изкатери много високо с голи ръце, но разбирах безпокойството ѝ. Той явно не я чу.
– Ще отида да го доведа – казах. Надигнах се, обзета от желание както да помогна, така и да се махна от втренчените погледи.
Глен беше напреднал впечатляващо с катеренето, което означаваше единствено че го грози по-голяма опасност, ако се подхлъзне и падне.
– Глен – казах. – Майка ти те вика. Там горе е прекалено опасно.
Той даже не ме погледна.
– Само минутка. Почти успях да се добера до още един.
– Още един какво?
Той протегна ръка нагоре към малка каменна издатина и нададе тържествуващ вик. После заслиза надолу, дращейки като някакъв скален гущер. Отпред на гащеризона му имаше огромен джоб, пълен с едри камъни. Пъхна лъскавата си нова находка при останалите.
Повиках го с жест да тръгне обратно към семейството си:
– Това не е ли тежко за разнасяне?
– За колекцията ми е. Имам още десетки. Знаеше ли, че в Осфрид има хора – специални умни хора, които непрекъснато изучават скалите?