– Знам и още как. Наричат се геолози.
– Геолози. – Той изрече думата, сякаш я опитваше на вкус.
– Кралят им възлага да пътуват и да научават нови неща за скалите и минералите.
– Бих искал да правя това. Но казват, че щом се сдобием с достатъчно злато за ферма, ще трябва да помагам за поддържането ѝ.
Потупах го по главата:
– Никога не приемай за даденост, че ще трябва да следваш съдбата, която някой друг е планирал за теб. А аз ще ти покажа още няколко хубави камъка.
Заведох го до засенченото езерце, където по-рано бях забелязала няколко малки пъстри камъчета. Глен беше омаян и аз го оставих със заниманието му, преценявайки, че не може да си навлече особени неприятности. Докато се приближавах към другите откъм задната страна на колибата, дочух Хенриета да говори със Седрик.
– ... не ми влиза в работата да се бъркам, но сигурен ли си, че това е най-добрата идея?
– Разбира се, че е – каза Седрик. – Обичам я.
– Това е прекрасно, но допускаш да бъдеш омаян от едно красиво лице. Измъкнете ли се от леглото, ще видиш истинските последици. Какво ще правите, когато се сдобиете с деца? Надявам се, че поне смяташ да я накараш да приеме твоята вяра.
– Никой не я принуждава да прави нищо. Колкото до децата... – Тук Седрик се поколеба. – Е, ще стигнем до обсъждането и на този въпрос.
– По-добре да го обсъдите сега – каза Франсис. – Това е сериозен въпрос. Ти си образован мъж с подготовка на бизнесмен – точно такъв, от какъвто аланзанците имат нужда, за да напреднат и да си създадат почтено положение за в бъдеще. Основаването на Уестхейвън е правилният начин за постигането на това. Но как ще изглежда, ако собствената ти съпруга не е приобщена към вярата?
– Ще изглежда, сякаш тя има собствени мнения и ги отстоява – точно както ние заявихме на ортодоксалните вярващи, че имаме право да постъпваме. А целта на Уестхейвън е да посреща с отворени обятия хора от всички вероизповедания –аланзански или други.
Семейство Галвестън не бяха убедени и Алис най-накрая завърши с думите:
– Е, в Уайт Рок има магистрат, който е един от нас. Добре е да се посъветваш с него, преди да направиш някоя глупост. Тя е заплаха за вярата ти и заплаха за нашия успех.
Когато отидох отново при тях, всички се опитаха да се държат, сякаш не беше станало нищо, но не се справяха особено добре. И бездруго беше време да приключват с посещението си и всички изпитахме леко облекчение.
– О, Глен – възкликна Хенриета, когато видя издутия му, пълен с камъни джоб. – Какво ти казах за тези скални късове?
– За колекцията ми са – заяви той. – Ще ставам кралски гео-геолог.
– Какъв? Няма значение. Няма вечно да мъкнем камъни с нас. Остави ги тук.
Глен инатливо издаде напред долната си устна и аз бързо коленичих пред него:
– Много са, за да ги разнасяш. Защо не ги оставиш тук? Ще ги пазя, докато успееш да се върнеш за тях.
Той нямаше вид, сякаш идеята му харесва, но и не му се щеше да ядоса майка си. Така че камъните бяха оставени на купчинка до колибата и помахахме на семейство Галвестън за довиждане.
– Не го казвай – обади се Седрик веднага щом си отидоха. – Знам, че дочу разговора, и просто трябва да забравиш за него.
– Доста е трудно да забравя, че ме наричат заплаха за теб. Или как чух, че женитбата ни ще бъде „някаква глупост“.
– Никоя религия не е истински просветена. Във всичките има тесногръди хора.
Погледнах го в очите:
– Какво ще правим, когато ни се родят деца?
– Ще се удивяваме на съвършенството им?
– Седрик! Приеми сериозно нещата поне веднъж.
Усмивката му посърна.
– Приемам ги. И колкото до децата, не знам. Ще ги научим на моите убеждения и... на това, в което вярваш... а аз всъщност още не зная какво е то. И могат сами да решат.
– Не мисля, че това ще се хареса на приятелите ти аланзанци. – Беше странно. Във връзката ни бе имало толкова много усложнения. Скандалът поради факта, че тя изобщо съществуваше. Проблемите ни с парите. Опасността, която го обкръжаваше. Никога обаче не си бях представяла, че аз ще бъда усложнението в живота му. – Не минах през всичко това – не се отказах от толкова много неща – само за да станеш от леглото една сутрин и да осъзнаеш, че си допуснал грешка.
– В този сценарий единствената грешка би била, че преди всичко съм се измъкнал от леглото ти. – Хвана ръцете ми и ме притегли към себе си. – Съвсем сериозно, този проблем – различията във вярата ни – не е нещо, което ме заварва неподготвен. От мига, в който хлътнах по теб, знаех, че това ще се издига застрашително до нас. До нас. Не между нас. Ще се справим с него и ще го преодолеем точно както преодоляхме всичко друго.