Затворих очи за миг, а после въздъхнах:
– Просто ми се иска... просто ми се иска да нямаше толкова много неща, които постоянно да се налага да преодоляваме. Вероятно когато всичко свърши, просто ще се отегчим.
– Ние двамата? Никога.
Целунахме се и той ме притисна към стената на колибата. По някакъв начин спорът ме беше накарал да го желая още повече и когато усетих тялото му върху моето, из мен изведнъж се разля топлина. Едната му ръка се заплете в косата ми, а другата се заигра опасно с ръба на полата ми, запретвайки я нагоре по крака ми.
– Внимавай – казах, неспособна да се възпротивя. – Не мисля, че стената на тази колиба може да издържи на особен натиск.
Той се дръпна назад: дишането му бе забързано, а очите – изпълнени с гладен поглед, докато ме оглеждаха. Не гладни. Обезумели от глад.
– А сега кой не приема нещата сериозно?
– Хей, признание за силата и мъжеството ти е фактът, че изобщо бих помислила...
Изгубих нишката на онова, което казвах, когато проблясване на слънчева светлина привлече погледа ми. Бутнах Седрик настрана, обърквайки го още повече, и коленичих там, където бях видяла искрата. Беше в купчинката камъни на Глен. Прегледах ги и открих онзи, който блещукаше в златисто на слънцето. Вдигнах го да го покажа на Седрик.
– Истинско ли е? – попитах.
В Уайт Рок бяхме чували многобройни разкази за златотърсачи, подлъгали се по руда, наподобяваща злато. Седрик се наведе до мен и вдигна камъка. Беше съвсем дребно късче, но бе чисто злато.
– Истинско е – потвърди той. – Откъде се появи това?
– Бъдещият кралски геолог го намери при скалните издатини в началото на предпланините. Видях го да лъщи, но си помислих, че е някакъв кристал.
Отидохме до далечния край на участъка, срещу реката. Тук оскъдната растителност оредяваше още повече, докато скалистият терен завземаше пространството. Посочих към основата на въпросната оголена скала. Не беше планина, но въпреки това голямото скално образувание беше достатъчно високо, за да ме накара да изпитам безпокойство, когато си помислих колко високо беше стигнал Глен. А това дори не беше близо до върха.
Седрик се взря нагоре към скалата за един дълъг миг.
– Трябва да се срещнеш със съседа ми. Съли. Мил старец. Помогна ми да открия някои неща. В неговия участък има някои подобни скални образувания и той каза, че почти ги смлял на прах, докато търсел злато. Очевидно имало някакъв предишен изследовател на Хадисън, който открил големи златни залежи в подобни неща – масивни залежи. По-големи от всичко, добито чрез промиване на пясък от реката.
Проследих погледа му и оставих тези думи да попият в съзнанието ми.
– Как ще можеш да разбереш? Просто ще започнеш да подкопаваш скалата?
– Нещо такова. Виж, на върха има цепнатина. Ако я разкопая, може да се покаже нещо. Ако мога да се изкача там...
– Да се изкачиш там? – Взрях се в най-високия зъбер. – Доста е високо.
– Ще ми трябва екипировка, за да се изкача и да проверя. Хайде, Аделейд – добави той, виждайки лицето ми. – С подходящата екипировка е безопасно. А ако там вътре има златна жила, ще забогатеем.
– Откъде ще намериш тази екипировка?
Той вдигна камъчето:
– С това ще платя нещата, които са ми нужни за първоначалния оглед. Ако там има злато, разкопаването ще е много по-сериозно. Такова, което ще трябва да обсъдим с Уорън и Елайъс. Така или иначе, може да се наложи да говорим с тях. Колкото по-скоро успеем да се заемем с това, толкова по-добре.
Усмивката на лицето му бе сияйна, когато погледна отново към мен. Слънчевата светлина освети загорялото му лице и кестенявата му коса заприлича на разтопено злато. Приличаше на пламенен млад бог. Мръсен. Но въпреки всички съмнения, които изпитвах на този свят, вярвах в него.
– Аделейд – каза ми той. – Може би в крайна сметка ще се омъжиш, облечена в коприна.
25.
Останах при семейство Маршъл на другия ден, докато Седрик отиде да купи екипировката за катерене. Беше ми трудно да скрия вълнението си, докато помагах с домакинските задължения, но още не можех да рискувам да разкрия картите си.
– Е, в добро настроение си – отбеляза госпожа Маршъл. – Нито веднъж не се оплака за лугата.
– Просто си мисля за други неща, това е всичко.
– Значи се възползваш от листата от бодлива канела, а? Единствено това би могло да ти докара такава широка усмивка.