Бурята най-после утихна, но не ѝ се доверявах.
– Окото – потвърди господин Маршъл. – Отминала е едва половината.
Наистина затишието свърши и бурята поднови яростта си. Отново се напрегнах. Седрик седна на пода (сега покрит със слама) и опря гръб на стената от дървени трупи. Направи ми знак да отида долу и аз седнах между изпънатите му крака, облегната на гърдите му. Господин Маршъл хвърли поглед към нас, но не ми се стори особено заинтересован дори когато Седрик обви ръка около талията ми.
Седрик приглади косата ми назад.
– Почини си. Утре ни предстои голям ден.
Особено мощен порив на вятъра връхлетя върху хижата и разтресе стените. Трепнах и Седрик отново ме прегърна.
– Корабът – казах. – Просто не мога да спра да мисля за него. И знаеш ли още какво? Непрекъснато си представям как Тамзин си мисли за кораба. Знам, че звучи странно. Но ако нещо от това достига и при тях в Кейп Триумф, тя сигурно е ужасно изплашена.
– Тя е в по-добре построена къща от тази. И е заедно с Мира. Мира със сигурност може да се пребори с природните стихии.
– Мира е природна стихия.
По някакъв начин след известно време вилнеещият вятър и дъждът удивително затихнаха до фонов шум. Спрях да подскачам при всеки силен звук и задрямах, облегната на Седрик. Събудих се от докосването му, докато внимателно ми помагаше да се изправя.
– Най-лошото отмина. Утихва. Да си вървим в истинските легла. – Потушавайки собствената си прозявка, той ме поведе нагоре към стаята на момичетата. Покатерих се в леглото при тях и заспах още преди Седрик да затвори вратата.
Когато настъпи утрото, синьото небе и ярката слънчева светлина биха накарали всеки да повярва, че бурята е била сън. По-внимателният оглед показа друго. Дървета и клони бяха изпопадали из целия имот, но не бяха ударили постройките. Усърдният труд на господин Маршъл по колибата се бе отплатил, макар че покривът на обора бе понесъл известни щети, както и оградата около нивите му. Той и семейството му незабавно се заловиха да оправят нещата, а ние със Седрик потеглихме към Уайт Рок.
Там открихме многобройни поражения от бурята. По-набързо построените магазини и домове не я бяха понесли добре, макар че повечето от собствениците им бяха успели да се подслонят при съседи, чиито постройки бяха по-здрави. Сега обитателите се трудеха редом един до друг, за да построят отново събореното, сплотявайки се по начин, който пробуди у мен онова чувство за обещанието, съдържащо се в тези нови предели.
Тъй като всички бяха толкова заети, моментът беше труден за наемане на работници за златоносния участък на Седрик. Когато чухме, че Уорън се е преборил с бурята и е пристигнал късно снощи от Денъм, решихме да променим плановете си и да се обърнем направо към него. Все още не знаехме дали Елайъс е отговорен за злополуката с ремъците, но Уорън като че ли беше сериозно заинтересован от успеха ни.
Домът на губернатора беше новопостроена голяма къща, която можеше да се похвали с луксозни неща от рода на тапети и месингови стенни свещници. Подигравателните думи на Елайъс отекнаха звънко в ума ми, докато един прислужник ни водеше към изискан килим във фоайето: От разстояние дори не бих помислил, че изобщо си жена. Практичното ми облекло беше износено, кожата ми – потъмняла от слънцето. Единственият опит, който правех да си придам някакъв стил, вече беше само да си вържа небрежно косата.
Почувствах се особено не на място, когато зърнах Уорън, облечен по типичния си безупречен начин. Тъкмо изпращаше някакъв мъж, когото не познавах, с думите:
– Уверявам ви, слуховете наистина са точно това – просто слухове. Никакви лорандийци не кръстосват из западните колонии. Нито икори. Времената започват да се успокояват и затова хората започват да си измислят фантоми.
Когато посетителят си отиде, Уорън насочи вниманието си към нас. Едно кратко повдигане на вежда беше единственият признак на изненада при появата ни.
– Толкова се радвам да те видя пак, Аделейд. – После, със закъснение, каза на Седрик: – И теб също, разбира се.
– Как беше пътуването ви? – попитах любезно.
– Тежко. – Лицето на Уорън посърна. – Бурята се разрази, докато прекосявахме залива снощи. Ние... изгубихме няколко души. – Той се вгледа внимателно в мен за няколко мига, преди да продължи: – Щях да остана в Кейп Триумф, ако бях наясно с рисковете, но ето ни тук. Елайъс ми разправя, че вие двамата имате вълнуващи новини.
Подобно на призован със заклинание демон Елайъс се вмъкна в стаята. Седрик протегна към него късчето самородно злато: