Тя удържа на обещанието си да не приема никакви предложения до завръщането на Уорън, но разбира се, все пак приемаше и разговаряше с множество господа, докато го нямаше. Тамзин си е такава – винаги гледа да има варианти пред себе си. Откакто Уорън се върна, верността ѝ, изглежда, се отплати. Той беше доста зашеметен от любов последния път, когато го видях, и развълнуван, че може да я отведе със себе си, за да я показва с гордост из Хадисън.
И така, изглежда, сякаш и двете се отправяте на страхотни приключения, докато аз си оставам тук. Само няколко от нас все още не са сгодени и знам, че скоро ще трябва да избера. Никой от ухажорите ми всъщност не пробуди в мен пламенна страст, така че нещата може да се сведат дотам просто да приема онзи – единствения – който ми предложи най-много уважение и свобода. Със сигурност това е толкова добро, колкото и любовта. Доста харесах онзи адвокат, когото ти познаваше за кратко, но той даде съвсем ясно да се разбере, че точно в момента не се интересува от Бляскавия двор.
Пиши, когато можеш,
Препрочетох писмото, преди да го сгъна. Мира ми липсваше толкова много, колкото ѝ липсвах аз, и ме натъжаваше мисълта, че може да е принудена да встъпи в някакъв брак просто защото няма по-добри варианти. Но не можех да мисля твърде много за това – не и при озадачаващата информация за Тамзин, която ми съобщаваше. Уорън не беше показал с нищо, че се е спрял на някое определено момиче, но Мира твърдеше, че двамата с Тамзин почти са се уговорили до такава степен, че той искаше да я доведе в Хадисън. Каква беше истината? Датата на писмото беше само отпреди няколко дни и то сигурно беше пристигнало с пощата на кораба на Уорън снощи. Предположих, че всичко можеше да се е случило. Нима за толкова кратко време вече се бяха скарали? Дали Тамзин беше решила, че в крайна сметка не иска да живее в пограничните райони?
Седрик се появи отново, докато размишлявах върху всичко това. На лицето му бе изписано онова развълнувано, многозначително изражение, което означаваше, че е намислил някакъв блестящ план.
– Хайде – каза той, повеждайки ме обратно към мястото, където бе вързана Лизи. – Да се връщаме в участъка.
Бях очаквала да ме върне у семейство Маршъл, тъй като част от деня беше отминала, но не възразих на тази промяна. Беше ми любопитно как се е отразила бурята на дома му.
– Какво става? – попитах, след като излязохме на пътеката, която извеждаше от града. – Кой беше онзи мъж?
– Човекът, когото семейство Галвестън споменаха. Аланзанският магистрат.
– Да не си разговарял с него, за да те ожени за твоята годеница езичница?
– Всъщност да. – Отново долових, че Седрик сякаш щеше да се пръсне от нетърпение. –И точно той ще ни венчае.
– Когато въпросът с договора се уреди? – попитах. – Планираш доста напред.
– Не тогава. Сега. Тази нощ. – Седрик се поколеба. – Искам да кажа, ако искаш да се оженим.
Проточих врат назад и се опитах да определя дали говори сериозно.
– Как е възможно? Не ни е позволено.
– Само в договора на Уорън не ни е позволено. По закон, ако някой магистрат е готов да го направи, можем. Робърт – така се казва – е съгласен да го направи и да го запази в тайна.
– Добре... – Въодушевлението му бе заразително, но все още не разбирах целия план. – Ако е тайна, какъв е смисълът? Имам предвид, ако не броим очевидната радост от това, че сме свързани завинаги.
– Смисълът е, че ако приятелят на Сайлъс Гарет се появи и те разкрие, тогава Робърт ще представи документите, които доказват, че сме женени – обясни Седрик. – Ще се получи много неприятна ситуация с Уорън и неговия договор, ако още не сме уредили онези финансови въпроси, но баба ти вече няма да има права над теб, тъй като си омъжена жена.
– А „неприятната ситуация“ с Уорън е причината, поради която междувременно трябва да държим женитбата в тайна – осъзнах. – Това е... това е резервен план.
– Точно. Ако приемем, че те устройва една импровизирана сватба. Щом всичко това се изясни, можем да проведем нова церемония с приятелите си. Ако намерим достатъчно злато, баща ми може да ни прости и да ти позволи да облечеш някоя от роклите си от Бляскавия двор.
– Дори не съм сигурна дали помня как да завържа връзките на някоя от онези рокли – казах със смях. – Не ми трябва. Имам нужда само от теб.