Заключителната целувка беше същата като при церемониите на Урос и ние ѝ се насладихме, вкопчвайки се един в друг, все едно се бояхме, че всичко това ще изчезне, когато се пуснем. Прилика имаше и в подписването на различни правни документи. Струваше ми се странно да правя нещо толкова бюрократично в тази дива обстановка, но то означаваше, че сме свързани както пред закона, така и пред каквито там богове гледаха надолу към нас. Когато осъзнах това, внезапно ме изпълни нова лекота. Бях свободна, вече никой друг не можеше да претендира за права над мен. А двамата със Седрик бяхме заедно – наистина заедно, както ни бе писано да бъдем още от онзи първи ден, в който се срещнахме.
Той ме притегли към себе си в мига след като Робърт ни отправи благопожеланията си и си тръгна, обещавайки да пази документите на сигурно място.
– Как се чувстваш? – попита Седрик.
– Толкова щастлива, колкото не съм си представяла, че ще бъда на сватбата си – казах. – По-щастлива, отколкото съм си представяла, че ще бъда някога в живота си. Също и по-мръсна... но това не ме смущава толкова много, колкото очаквах.
Той лекичко допря устни до моите:
– Е, хубаво че знам къде има луксозна баня. Макар че вероятно ще е смразяващо студена.
Сграбчих ръката му и моментално го поведох към засенченото езерце.
– Тогава ще те стопля – казах.
Беше прав – водата беше много по-студена, отколкото в деня, когато се бяхме къпали през горещия следобед. И беше много по-трудно да виждаме на лунната светлина. Но този път никой от нас не извърна поглед. И никой от нас не се дръпна назад. Помогнахме си взаимно да се измием, но не знам колко добре се справихме всъщност. Имаше твърде много целувки. Твърде много прегръдки. По твърде много от всичко.
Не ми стана студено във водата, нито когато излязохме от нея и легнахме върху палтото му в тревата. Не чувствах нищо освен горещина, сякаш двамата бяхме пламъци, сливащи се в нещо по-ярко и по-мощно. А в това, което последва, отново изпитах онова усещане, че сме нещо повече от самите себе си. Бяхме част от земята, частица от небесата. Разбирах защо Аланзиел и Деанзиел бяха изпаднали в немилост, за да бъдат заедно. Бях готова да се опълча на Урос хилядократно, за да бъда със Седрик.
След това, преплела тяло с неговото на тревата, не исках да си тръгна. Не ми се струваше правилно да го оставя в първата ни брачна нощ. Не ми се струваше редно да го оставя когато и да било.
– Само още малко – каза той. Над нас танцуваше топъл бриз, но аз още потръпвах. Той ме притегли по-близо. – Само още малко, а после нещата ще са нормални.
Опрях глава на гърдите му и се засмях:
– Нещата помежду ни никога не са били нормални. И се надявам никога да не са.
И така, с огромна неохота от страна и на двамата, отново облякохме дрехите си. Бедната Лизи вероятно си мислеше, че ще е свободна тази нощ, но покорно ни понесе надолу по пътеката. Сгуших се в Седрик, докато яздехме, замаяна и стоплена от тази нова връзка между нас.
В хижата открихме госпожа Маршъл да ни чака будна. Седеше до масата с чаша чай, но не успя да надвие прозявката си, когато влязохме.
– Ето ви и вас. Андрю искаше да дойде да ви вземе, но му казах, че няма да се бавите.
– Имаше много поражения от бурята – казах. Не беше откровена лъжа. – Съжалявам, че пропуснах уроците.
Тя се прозя отново:
– Няма защо да се безпокоиш. Децата имаха много работа по разчистването тук. Но твоят младеж може и да остане да преспи. Няма смисъл да се връща и после пак да тръгва обратно насам на сутринта. Само се качи горе и избутай момчетата да не ти се пречкат в леглото.
– Така ще направя – каза Седрик. – Благодаря.
Тя се отправи към спалнята си, а аз попитах:
– Водата още ли е гореща? Иска ми се да приготвя малко лайка.
Тя посочи чайника върху тлеещото огнище:
– Заповядай.
Със Седрик се качихме горе заедно, а после се задържахме за миг на площадката, която разделяше стаите на момчетата и момичетата.
– Е, какво ще кажеш за това – прошепнах. – В крайна сметка ще прекараме заедно първата си брачна нощ. – През един процеп във вратата на момчешката спалня дочухме силно хъркане.
– Точно както си представях – каза Седрик.
Целунахме се, доколкото се смеехме предвид факта, че държах чаша с гореща вода, и знанието, че някой можеше да се натъкне внезапно на нас. Отправих се към стаята на момичетата унесено, опиянена от всичко, което се беше случило тази вечер. Свалих работните си дрехи и нахлузих проста нощница. Преди да се пъхна под завивките при другите момичета, седнах на единственото столче в стаята и допих чая си. Обаче не бях добавила лайка в него. Вместо това бях смесила листа от бодлива канела, които госпожа Маршъл ми беше дала по време на пътуването ни.