Докато чаят кипне и стане готов, открих, че навън вече бяха в ход всевъзможни дейности. Хората на Уорън бяха стигнали почти до върха на оголената скала. Седрик тъкмо привършваше със задачата си, когато Елайъс безцеремонно остави на земята огромна купчина въжета, както и още два експлозива с вече свързани компоненти.
– Понеже толкова много искаш да помогнеш – каза Елайъс, – това трябва да се разплете. – Тонът му беше по-снизходителен от всякога. Канех се да забързам да помогна на Седрик, но Уорън ми направи знак да отида при него с изписано на лицето му вълнение. Посочи нагоре.
– Бихме могли да разкопаем с търнокопи онова, което е отгоре, но долният край ще бъде твърде недостъпен, защото колоната е тясна. Щом стигнат до онова, което е там, ще взривят външната скала отгоре, а после ще разкопаят оголеното. Ще продължат да я взривяват участък по участък, слизайки надолу, докато измъкнем всичко. А после... –Уорън посочи към предпланините оттатък. – После се заемаме с това.
– Където ще получите много повече от четирийсет процента комисионна – казах с усмивка.
– Ей, шефе – провикна се един от мъжете на върха. Гледаше навътре в цепнатината. –Това място е претъпкано. Ясно ми е дори само от онова, което той изчопли оттук онзи ден.
Това предизвика няколко ликуващи възгласа от мъжете на земята. Уорън изглеждаше също толкова развълнуван, но успя да запази достойнството в тона си:
– Е, затова сме тук. Действайте.
Мъжете горе се заловиха да поставят съединените компоненти на експлозивите. Уорън ме хвана под ръка и ме задърпа назад.
– Зарядите са изработени така, че да са достатъчно силни да пробият скалата, но не и толкова мощни, че да съборят цялата тази конструкция. Въпреки това най-добре е да стоим на разстояние, в случай че има падащи отломки.
Други мъже на земята правеха същото и аз хвърлих неспокоен поглед към Седрик. Той беше на отсрещната страна на оголената скала, срещу мен, но по-назад от мястото, където се намирахме. Когато експлозивите бяха поставени, мъжете издърпаха халките, а после бързо се спуснаха по въжетата надолу. Част от мен очакваше нещо драматично – например експлозивите да избухнат точно когато мъжете стигнат до земята. Но времето на смесването на компонентите бе изчислено така, че да осигури по-голяма безопасност, и мъжете вече бяха на сигурно място, когато върхът на оголената скала зрелищно експлодира.
Макар че знаех какво да очаквам, не можах да се сдържа и нададох лек вик на изненада. Около нас се разнесе гръмотевичен тътен, а земята се разтресе, когато ярко пробляснал огън близна цепнатината. Уорън ме дръпна към себе си и изпъна ръка, за да ме предпази, но нямаше нужда. Всъщност бяхме извън най-опасния радиус и посипалият се дъжд от едри камъни и отломки се задържа относително близо до самия зъбер. Когато димът се разнесе, видях проблясващи петънца на земята сред скалните отломки.
– Там има злато – казах.
Уорън се усмихна:
– От външните пластове на находището. Можем просто да отидем дотам и да го изкопаем с кирки по-късно, когато главната част от разкопаването приключи. Много по-лесно от промиването, а?
Понечих да отговоря, а после зърнах нещо с периферното си зрение. Обърнах се и видях една фигура, яхнала кон, да се приближава от онази страна на участъка, намираща се срещу другата, която водеше към града.
– Седрик – повиках го. – Там има някого.
Седрик се изправи и вдигна ръка към очите си да се предпази от слънцето. По лицето му се разля широка усмивка.
– Хей, Съли! – Седрик се отдръпна от задачата си и помаха на приближаващата фигура, която също помаха в отговор.
Тогава почти едновременно се случиха няколко неща. Видях как Елайъс стрелва Уорън с въпросителен поглед. Нетърпелива да се запозная с прословутия съсед на Седрик, аз се отделих от Уорън и забързах след Седрик, идвайки много близо до мястото, където бе работил на въжето. Елайъс дотича и ме сграбчи изотзад, буквално хвърляйки ме назад към Уорън, така че се ударих силно в земята и си прехапах езика.
– Хей – обадих се, изправяйки се с усилие на крака. – Какво ста...
Внезапно светът бе раздран. Предишната експлозия в цепнатината бе силна, но беше нищо в сравнение с този оглушителен рев. Гърмежите следваха един след друг. Запуших уши, но това не помогна много за заглушаване на звука. Земята се тресеше и аз отново паднах. Стълбове пушек се издигнаха във въздуха от купчината с екипировката и скоро оставиха зад себе си следа от черен дим.