– Тръгвайте след него! – изкрещя Уорън на един от мъжете. Конете им бяха по-надалече, вързани близо до колибата, което даваше на Съли немалка преднина.
Нито Седрик, нито аз смятахме да се поддадем лесно на похитителите си. Възпираха ни обаче по различни начини. Когато Седрик оказа съпротива, беше посрещнат с жестоки юмруци и удари. Видях как ахна задъхано, когато един крак се стовари в ребрата му, а по-късно един юмручен удар в лицето го накара да изплюе кръв. Борех се трескаво с Елайъс, отчаяно копнееща да помогна на Седрик, но той ме блъсна така, че ме събори на колене, и използва по-голямото си тегло, за да ме задържи на място.
– Кротко, напаст такава. – Обръщайки се към Уорън, попита: – Сега какво?
Уорън изглеждаше по-скоро уморен, отколкото каквото и да е друго.
– Отведи я в онзи коптор и я усмири засега. Колкото до него... – Погледът му падна студено върху Седрик. – Отведи го край реката до един от улеите за промиване на пясък. Там би било най-вероятно да е работел, ако дойдат нападатели. После разчисти другите улеи и вземи да поработиш по оголената скала – достатъчно, за да изглежда като припряна, набързо свършена работа. Ще разбутаме къщата по-късно – не че някой би могъл да забележи разликата. Вие, останалите, елате с мен да видим дали можем да настигнем оня стар глупак. – Докато се готвеше да си тръгне, Уорън спря за миг и добави, обръщайки се към Елайъс: – Не го убивай напълно. Аз ще се погрижа за това, когато се върна. Но се постарай междувременно да не вземе да се изправи.
Групата се разпръсна и осъзнах, че щяха да направят това да изглежда като дело на бандити, връхлетели да убият когото намерят, и да плячкосат всяко леснодостъпно злато.
– Седрик! – изпищях, когато двама мъже буквално го затеглиха към реката.
Елайъс ме зашлеви, явно по-дързък без бдителния поглед на Уорън.
– Тихо. – Помъкна ме обратно към колибата, а аз ритах и се борех с него през цялото време. Щом влязохме вътре, завърза ръцете и краката ми с въже за катерене и ме остави на пода. След като помисли за миг, върза и един стар парцал около устата ми. –Получаваш не по-малко от онова, което заслужаваш – каза студено. – Можеше да имаш всичко – сега губиш всичко.
Изругах го през парцала, с който бе запушена устата ми, но той само ми отправи онази вбесяваща самодоволна усмивка, преди да затвори вратата зад себе си. Моментално започнах да се боря с въжетата, но той беше затегнал възлите здраво. Спрях за миг, обзета от безсилен гняв, и тогава чух болезнения вик на Седрик в далечината. Трескаво поднових усилията си, като се гърчех и мятах. Ножът, с който Седрик бе рязал бекона, беше на масата. Ако можех някак да се доближа до него...
Нож.
Аланзанският нож с дървесни мотиви, който Седрик ми бе дал на кораба, беше затъкнат в колана ми, скрит в гънките на полата панталон. Носех го всеки ден най-вече по навик и го използвах от време на време. Сега върховете на пръстите ми едва успяха да го докоснат, когато посегнах към него. Още малко и щях да успея да го измъкна. Въжетата на китките ми бяха стегнати и почувствах как жулят кожата ми и се врязват в нея, докато ги опъвах. Най-после успях да измъкна ножа от колана, но го изпуснах. Претърколих се и го улових с ръка. Сега започна изнурителната задача да се опитам да срежа въжетата си от такъв неудобен ъгъл, тъй като ръцете ми бяха извити в грешната посока. Седрик не извика повече и тази ужасна тишина ме подтикна още по-силно. Най-сетне разхлабих въжетата достатъчно, за да освободя ръцете си със собствени сили. След това беше лесно да срежа онези на глезените си и да измъкна парцала от устата си.
Скочих и затичах към вратата, надниквайки навън точно навреме да видя как Елайъс стоварва силен ритник върху нещо в реката, преди да си тръгне с едри крачки. Знаех какво трябваше да е онова „нещо“ и стомахът ми се преобърна. Други двама мъже унищожаваха и изпразваха улеите за промиване на пясък и също вече приключваха със задачите си. Елайъс им помаха да се приближат до оголената скала и изрече троснато някакви думи, които не можах да чуя. Скоро всички се бяха скупчили в подножието на скалата, събираха падналото злато и дълбаеха с кирки близо до най-долния край точно както трескаво бързащи грабители биха направили с надежда да се сдобият с бърза плячка. Докато заобикаляха към задната страна на оголената скала, предприех хода си.