Единственият ми отговор беше кръвнишки поглед.
– И така – каза той, – изглежда, че и ти, и злочестият господин Торн сте загинали, погубени от коварни бандити, нахълтали в златоносния участък. Но поне няма да имам чувството, че си тръгвам с празни ръце, преди да умреш.
Изпълни ме прилив на надежда, когато осъзнах, че не беше наясно, че Седрик го няма. После онези последни думи ме зашеметиха.
– Какво... какво имате предвид?
Уорън посочи небрежно с пистолета си към масата.
– Бил съм в заведения с лоша репутация. Знам как мирише бодливата канела. И знам какви момичета я пият. Дотук с всичките ти изискани приказки как ще си останеш целомъдрена до първата си брачна нощ. Но предполагам, това означава, че не трябва да се чувствам виновен, задето вземам нещо ценно предвид факта, че се предлага толкова щедро.
Той остави пистолета на масата, но движението беше твърде бързо, за да се възползвам от краткотрайната свобода. Хвърли се върху мен, събори ме на пода и затисна тялото ми със своето. Свих юмруци и се опитах да го ударя в гърдите. Когато осъзнах, че нямаше да се получи, посегнах да забия пръсти в очите му. Той изруга и притисна ръцете ми към пода със своите.
– На баловете беше по-благосклонна – каза. – И по-красива. По-чиста.
Опита се да задържи двете ми китки с една ръка, за да може другата да се справи с дрехите ми. Успя да разкъса блузата, а после да мине надолу към полата точно преди да отскубна ръцете си и да ги освободя. Не можеше да удържи двете с една ръка и го знаеше. Отново посегнах с нокти към лицето му и безсилен гняв замести по-раншната увереност.
– Проклятие. – Той ме сграбчи и претърколи двама ни, така че се озовах легнала по корем. –Нека да не е толкова изтънчено.
В тази поза, притисната от тялото му с лице надолу, не можех толкова лесно да го нападна или дори да се раздвижа. Задържа едната си ръка върху главата ми, за да не мога да я повдигна, и отново задърпа полата. Обсипвах го с обидни думи, които биха накарали Тамзин да се изчерви, и се борех, колкото можех, знаейки, че това нямаше да ме спаси, но поне щеше да направи нещата по-трудни за него. После забелязах до какво ме беше доближила тази нова поза.
Аланзанската кама беше достатъчно близо, за да я достигна.
Без да се замисля дори за секунда, я сграбчих и замахнах назад: не ме беше грижа какво ще уцеля, стига да е част от тялото му. Уорън изкрещя и падна от мен. Незабавно се отдръпнах тромаво и успях да се изправя с треперещи крака. Той лежеше на пода, стиснал крака си, в чието бедро се беше забил ножът ми. Ударът нямаше да го убие, но ми беше откупил възможност да се измъкна. Отправих се към вратата, но в този миг някой я отвори отвън. Напрегнах се за сблъсък с някого от хората му, а вместо това се озовах лице в лице със Сайлъс Гарет. Той размахваше пистолет и изглежда, беше толкова изненадан да ме види, колкото и аз него.
– Арестувайте я! – изкрещя Уорън. – Дойдох да инспектирам този участък, а тази кучка ме нападна! Намушка ме – намушка ме с това... – Той посочи надолу и зяпна, когато огледа ножа с изобразените отгоре дървесни мотиви. – С това острие – това езическо острие! Това е аланзански нож! Тя е еретичка – арестувайте я!
– Той... не е неин – изрече един глас зад Сайлъс. – Мой е. Аз съм аланзанецът.
Сайлъс отстъпи встрани и видях Седрик, който се облягаше на Съли. Не можех да повярвам, че Седрик изобщо беше в съзнание след всичките си наранявания. Исках да изтичам към него и да му наредя да си легне, но Уорън още беше в нападателна позиция.
– Готов е да каже всичко, за да защити своята блудница.
Съли прояви здравия разум да се опита да удържи Седрик, но Седрик не се смути:
– Ножът е мой. Имам още аланзански предмети в сандъка си. Няма да намерите нищо в нейните вещи.
– Тогава арестувайте него! – нареди Уорън. – И нея като негова съучастница! И заради това, че ме нападна!
– Той ме нападна – отвърнах рязко. Посочих към разкъсаните си дрехи. – Повали ме и се опита да ме насили! Защитавах се!
Уорън беше блед и се потеше, несъмнено усещайки раната и кръвозагубата, но продължи да упорства:
– Тя ме покани да вляза. Тя е момиче без морални задръжки – съгласила се е да легне с Торн, би се съгласила да легне с всеки. После размисли и се опита да изкара мен виновен. Не можете да вярвате на думата на някакво обикновено момиче с долен произход!
Сайлъс имаше вид, сякаш не знаеше какво да мисли, и не го винях. Хрумна ми обаче, че колкото и невероятно да беше, може би имаше шанс всичко това да се размине безнаказано на Уорън. Той беше губернаторът на тази колония. А коя бях аз? В ума ми изплува отдавнашен спомен: как Седрик ми каза, че не знам какво е да се живее без престижа на висшата класа, че съществува мощ, за която дори не си давам сметка.