– Къде е Тамзин?
Айана придърпа едно столче и седна срещу мен.
– Аделейд, Тамзин е изчезнала в деня на бурята преди две седмици – морската буря. Част от нея удари и вас, нали?
Почти си помислих, че ми се причува, че по някакъв начин сме заговорили за първото ни морско плаване.
– Изчезнала... какво искаш да кажеш, изгубена в бурята ли?
– Тя беше на празненството на господин Дойл – връщаха се в Хадисън. Бяха на практика сгодени и той смяташе да я разведе наоколо, за да се похвали с нея. Наближавали залива, докато се задавала бурята, и казват, че тя изпаднала в паника и... ами, тръгнала си. Никой не знае какво е станало с нея.
– Изпаднала в паника ли? Тамзин не е изпадала в паника никога през живота си!
– Не знам нищо от първа ръка, само онова, което ми разказват. – Спокойствието на Айана бе забележително. – Не поискала да се качи на лодката по време на бурята. Избягала от празненството. Опитали се да я намерят, но било твърде късно – особено в онези условия. На другия ден я потърсили, но нямало нищо.
Отпуснах глава между ръцете си, страхувайки се, че ще ми призлее.
– Не. Невъзможно е. Объркала си се. Тя беше изгубена веднъж – това не може да се случва отново! Тя искаше този брак повече от всичко. Не би допуснала едно плаване в буря да я възпре...
И въпреки това, докато говорех, се запитах: дали би го допуснала? Бурята ме беше разстроила с болезнени спомени за онази нощ в морето. Как ли беше подействала на Тамзин? Може би мисълта да се качи на друг кораб в бурята наистина е била твърде стряскаща. Но достатъчна, за да хукне сама в нощта?
– Съжалявам – продължи Айана, без да си дава сметка за мисленото ми откровение. – Мислех, че вестта сигурно е стигнала до теб особено след като господин Дойл пое вината върху себе си и въпреки всичко плати на семейство Торн цената ѝ.
– Колко мило – казах и повдигнах глава. По-лесно беше да се справя с гнева, отколкото със скръбта. Все още не можех истински да смеля това. – Сигурна съм, че Джаспър се е зарадвал все пак да изкара печалба от нея, особено ако... – Думите ми отстъпиха на ахване. – Уорън е знаел...
– Бил е там, когато се е случило.
Скочих на крака:
– Защо не ми е казал нищо? Говорих с него сутринта след онази буря! Как е могъл изобщо да не ми спомене, че най-добрата ми приятелка е изчезнала?
– Не знам. – Изражението ѝ беше изпълнено със съчувствие. – Колкото повече чувам за Уорън Дойл, толкова по-сигурна съм, че дори не мога да предположа какво си мисли.
Почувствах как в гърлото ми напира ридание и го преглътнах, защото не исках да плача пред нея. Айана разбиращо се изправи на крака:
– Мира е на светско събитие. Мога да я измъкна по-рано. Мисля, че за вас ще е добре да сте заедно. Можеш да се разполагаш удобно, а аз ще платя на някое от момичетата долу да качи гореща вода за ваната.
Успях само да кимна вместо отговор и веднага щом тя излезе, избухнах в сълзи. Върху мен се стовари стресът от всичко случило се и ме смаза, и вече дори не знаех защо плача. Седрик, Тамзин... от каква полза бях на хората, които обичах, ако не можех да ги опазя? Дали това беше някакво наказание от боговете, задето бях избягала от отговорностите си в Осфрид?
Бях зачервена и с подпухнали очи, когато момичето дойде да напълни ваната, и то любезно се престори, че не забелязва. Да се отпусна в такава вана, бе лукс, на какъвто не се бях наслаждавала от почти месец. У семейство Маршъл се къпех с оскъдно количество вода. При това студена. Всъщност след времето, прекарано в Хадисън, всичко в Кейп Триумф ми се струваше луксозно, сравнено с условията там. Ако питаха мен, стаите на Айана можеха да съперничат на някой кралски имот в Осфрид.
Когато най-сетне излязох от ваната, водата бе тъмносива и усещах главата си малко по-добре. Не съвсем добре, но можех да мисля и да действам. Не можех да понеса мисълта да облека мръсните дрехи, с които работех в златоносния участък, и взех назаем дълга, плътна вълнена роба от дрешника на Айана. Беше минало много време и се запитах дали събитието, на което присъстваше Мира, е било далече, или е било трудно да я измъкнат от него.
Накрая Айана се появи. Мира пристъпи през вратата с вързоп дрехи в ръце, който веднага пусна, когато затича през стаята към мен. Придърпах я в прегръдка и почувствах как сълзите идват отново. Айана дискретно се оттегли в кухнята и се засуети, ровейки из шкафовете.
Мира си беше същата както винаги. Прекрасна. Пламенна. Но не толкова издокарана, колкото бях очаквала предвид обяснението на Айана, че е присъствала на светско събитие. Виолетовата рокля от органдин, която носеше, беше добре ушита, но твърде семпла, за да е дреха от Бляскавия двор. Отгоре носеше шала на майка си, а косата ѝ беше вързана с панделка зад врата, очевидно набързо.