– Мира – как се случи – Тамзин...
– Не знам – каза тя и сама едва сдържаща се да не заплаче. – Не можех да повярвам, когато научих. Двама мъже се върнаха от лодката да съобщят новината – свидетели, които се кълняха, че тя не искала да се качи на лодката по време на бурята. Казват, че побягнала в гората и че Уорън бил съкрушен.
Намирах това за неправдоподобно, спомняйки си самодоволното му държание на другата сутрин. Сутринта след...
Бурята се разрази, докато прекосявахме залива снощи.
Това, че беше пропуснал да спомене изчезването на Тамзин, не беше единственото странно нещо от разговора с Уорън. Беше казал също и че бурята се разразила, докато плавали – не докато се качвали на борда. И всъщност, ако се беше случило преди това, дали някой от тях щеше да се качи на кораба?
– Тук бурята беше силна – продължи Мира с блеснали очи. – Казаха, че засегнала зле и вас. А фактът, че не сме чули нищо за Тамзин от седмици... е, трудно е да знаем какво да мислим. Ако все пак е оцеляла, къде е? Защо не се е свързала с нас? Бях поръчала на някои хора... имах средства... търсиха... но просто няма нищо за намиране.
Отчаянието отново ме обзе:
– Не мога да я изгубя отново.
– Знам. И аз се чувствам по същия начин. Но засега трябва да оставиш тази скръб настрана. Ще плачем за нея по-късно – много. Чувам, че имате други неща, за които да се тревожите, лейди Уитмор. – Погледът ѝ падна върху висулката с украшението ми, което бях запазила. Тя снижи глас: – Или би трябвало да кажа „госпожо Торн“?
Хвърлих паникьосан поглед към Айана в кухнята:
– Очевидно ли е? Да не би това да е някакъв издайнически аланзански амулет?
– Не, съвсем не. Из целия град продават такива колиета с различни цветя. Просто разпознах сладкия бъз и направих предположение. – Мира се поколеба. – Но на твое място не бих се явила с него в съда. Не можеш да допуснеш някой да помисли, че си аланзанка. И не можеш да допуснеш да мислят за теб и като за някаква жена от пограничните райони. Влизането ти трябва да им припомни, че си графинята на Ротфорд.
Изрече последната част, докато прекосяваше стаята на път към изпуснатия вързоп с дрехи.
– Опитахме се да ти съберем колкото можахме из града. В Уистерия Холоу има много рокли, които никой не носи, но ако Джаспър забележи, че си облечена с някоя от тях в съдебната зала, много лошо ни се пише.
– Мислиш, че наистина ще е там? – попитах горчиво. – Изглежда, не го беше грижа какво ще стане със Седрик.
Дочула разговора ни, Айана се приближи бавно до нас:
– Грижа го е какво ще стане с бизнеса му, а всичко това се отразява върху него. Ще бъде там.
Чу се почукване по вратата и всички подскочихме. Небрежното държание на Айана се изпари. Стана напрегната и застана нащрек, очите ѝ се присвиха като на котка, докато бавно се приближаваше към вратата. Сложи едната си ръка върху дръжката на бравата, а с другата извади от палтото си нож, дълъг колкото ръката ѝ над лакътя.
– Кой е там? – изкрещя.
– Уолтър Хигинс – дочу се приглушеният отговор. – Търся Аделейд Бейли – аз съм партньорът на Седрик Торн.
Името затрака в ума ми и внезапно си дойде на мястото.
– Това е агентът на Седрик! Пусни го да влезе.
Все още предпазлива, Айана открехна вратата и надникна навън, преди накрая да я отвори изцяло. Дребен, жилав млад мъж на същата възраст като Седрик стоеше там, облечен в изискан костюм. Лицето му не издаваше почти нищо, докато попиваше всички ни с поглед, но ми направи впечатление на човек, който запаметява всеки видян детайл.
– Уолтър – казах и пристъпих напред. – Приятно ми е най-после да се запознаем. Седрик много те цени.
Уолтър ми благодари с леко кимване и се опита да се престори, че не съм по халат.
– Той също говореше много хубави неща за вас. Винаги съм мислил, че се възхищава не само на познанията ви за изкуството. Сега виждам, че е вярно.
Трепнах:
– Вече всички в този град ли знаят историята?
– Горе-долу – каза Уолтър. Мира и Айана кимнаха за потвърждение. – Утре напускам града и имах някои новини, които помислих, че е най-добре да споделя сега. Помислих си, че след като Седрик е, ъъ, задържан, е редно да обсъдя делата си с вас. Има ли някое място, където можем да поговорим насаме?