– Ще ти помогнем с останалото – каза Мира. – Ще се постараем да се получи.
– И всичко – заради пари, за които не е сигурно, че ще помогнат на Седрик – промърморих.
Айана положи ръка на рамото ми с твърдо и решително изражение в очите.
– Притежаването на резервна сума пари не означава само, че можеш да помогнеш на него. Трябва да приемеш, че има вероятност Седрик да не успее да се измъкне от това. А ако не успее, ти ще имаш нужда от собствени средства, за да избягаш.
29.
Айана ми стъкми импровизиран сламеник в ъгъла на дневната си. Когато се събудих на другата сутрин, я нямаше и аз се залових да се подготвям за деня. Роклите, които Мира беше донесла, дори не се доближаваха до екстравагантните тоалети на Бляскавия двор, но въпреки това бяха нещо, което една жена от висшата класа в Денъм би облякла. Онази, която избрах, беше ушита от батиста в цвят на слонова кост, осеяна с клонки от розови и лилави цветчета. Роклята ми се струваше чужда и странна след цял месец носене на грубо облекло, платът – опасно тънък и нежен. Нямах нищо против отново да съм облечена в хубава дреха, но това беше напомняне колко много се бе променил животът ми.
Точно бях приключила с прическата си, когато Айана се върна:
– Мислех, че отиваш с Мира – казах.
– Отивам с теб. Изпратих я – на път е.
Отново почувствах да ме пробожда онова нервно усещане, че губя още една приятелка.
– Сама ли е?
– Не.
Айана не ми каза нищо повече и приех, че не бива да я разпитвам.
Пред сградата на съда се беше събрала тълпа, когато пристигнахме. Дори в оживен голям град като Кейп Триумф това беше наистина драматично събитие. Синът на губернатора, забранен романс, ерес... гражданите умираха от желание да се доберат до място на първия ред. Айана ме преведе покрай тях и нагоре до входа, където един съдебен служител ни махна да минем.
Съдебната зала вече бе пълна, но имаше места за сядане, отделени за главните участници. Едно от тях беше за мен и аз седнах, забелязвайки, че Джаспър не беше твърде далече. Кимна ми студено, а после демонстративно насочи поглед в противоположната посока. Близо до предния край на залата седеше губернаторът Дойл с Виола до себе си и други съветници наблизо. Два реда места бяха все още празни и точно тях наблюдавах с жадно любопитство. Най-сетне един съдебен пристав отвори странична врата и въведе задържаните. Уорън беше пръв: изглеждаше забележително самодоволен предвид обстоятелствата. Седрик влезе последен и сърцето ми подскочи при вида му.
Имаше нужда от бръснене, а ръката му още висеше в превръзката. Но иначе се движеше добре и повечето му синини бяха изчезнали. Запитах се дали това беше хубаво, или лошо. Може би щеше да е от помощ за случая ни, ако имахме доказателства колко жестоко беше пребит. Той огледа стаята и улови погледа ми, кимвайки ми леко, за да ми каже, че е добре. Дори успя да докара призрачно подобие на обичайната си усмивка, но тя беше напрегната.
Всички се изправиха, когато влезе съставът на трибунала, състоящ се от седем мъже. Бяха магистрати и други изтъкнати фигури от Денъм. При обичайни обстоятелства губернаторът щеше да е начело на групата, но по очевидни причини губернатор Дойл трябваше да пропусне участието си в събитието. Вместо това за водач на групата бе посочен магистрат на име Адам Дилинджър.
– Тук сме, за да се произнесем по... сложен и заплетен спор, състоял се в колонията Хадисън. Ще потърсим истината в съответствие със законите на родния ни Осфрид. Да се помолим на Урос за напътствия.
Той ни поведе в молитва и почти всички в стаята сведоха тържествено глави. Вдигайки тайно поглед, забелязах, че няколко души наблюдаваха Седрик, сякаш очакваха да се изправи и да извърши някой черен ритуал още там, на място.
– Господин Дойл – каза магистрат Дилинджър. – Моля, излезте пред нас и разкажете историята си.
Уорън излезе с едри крачки напред. Беше се измил и обръснал и носеше нови дрехи, което ме смути. Това бе резултат от факта, че имаше поддръжници тук. Седрик изглеждаше неспретнат в сравнение с него, но на кого можеше да разчита? Със сигурност не и на семейството си. А аз бях успяла да се облека едва след като други хора ми събраха дрехи.
Никой нямаше нужда от сведения за Уорън, но въпреки това той ги предостави, обрисувайки себе си като образцов гражданин, който тръгнал по стъпките на баща си. Постара се да припомни на хората в залата всички добрини, които губернаторът Дойл бил извършил, и как той, Уорън, смирено се надявал да последва примера на баща си в Хадисън.