– Знаех, че като част от новия си пост е съществено важно да си потърся съпруга и да отстоявам общоприетите семейни ценности. Когато Бляскавият двор започна новия си сезон, започнах да ухажвам едно от момичетата – млада жена, която се представяше като Аделейд Бейли.
Половината присъстващи в съдебната зала се обърнаха и се втренчиха в мен, а аз продължих да гледам напред, отказвайки да погледна някого от тях в очите.
– По всичко, което виждах, госпожица Бейли ми изглеждаше като честно, добродетелно момиче. Подведе ме да повярвам, че се интересува от мен и че е готова да сключи брачен договор. Именно тогава открих, че е била... обвързана със Седрик Торн, един от хората, доставящи момичета за Бляскавия двор. – Нямаше как да не стане ясно какво имаше предвид с „обвързана“.
– Това е сериозно обвинение – каза един от членовете на трибунала.
– Госпожица Клара Хейс от Бляскавия двор лично станала свидетел на простъпката им срещу установения морал – каза Уорън. – Още няколко души видели случилото се после. Можете да разпитате когото и да е от тях за допълнително разяснение.
– Какво направихте след това, господин Дойл? – попита Дилинджър.
– Какво можех да направя? – Уорън разпери широко ръце. – Едва ли бих упорствал да се обвържа с жена, чието сърце принадлежи на друг. Всъщност изпитвах съжаление към тях. Затова реших да помогна.
Той описа подробно уговорката, която беше направил с нас в Хадисън, отново представяйки себе си като образцов – и доброжелателен – човек. Няколко зрители поклатиха глави в смесица от гняв и съчувствие, явно показвайки, че според тях Уорън е станал жертва на злоупотреба.
– Предоставих на господин Торн всички възможности да успее – каза Уорън.– Екипировка, обучение. Но скоро стана ясно, че се е нагърбил с повече, отколкото е способен да извърши. Той е бизнесмен – начетен човек. Трудно би могъл да се справи с такъв тежък труд, какъвто е нужен в пограничните области. Непригодността му доведе до нещастни случаи, като специално едно падане беше особено сериозно. И правеше гръмки изявления, че ще открие огромни златни находища, но всъщност така и не изкопа въпросното злато независимо колко дълго го чакахме.
Не осъзнах, че съм понечила да се изправя, докато Айана не ме натисна обратно надолу.
– Чакай – промърмори тя.
Истински ужасната част настъпи, когато Уорън описа онзи последен ден:
– Исках да вярвам на разказите му за злато на територията на участъка – особено понеже изтичането на договора на Аделейд наближаваше. Отведох няколко мъже до участъка с намерението да изкопая златото, макар че нещата едва не свършиха още преди да са започнали, когато поредната проява на неопитност от страна на господин Торн насмалко не доведе до взривяването на всички ни. На този етап беше ясно, че той и госпожица Бейли започват да се отчайват. Нямаше начин да успеят да изплатят дълга си навреме, а нещата се влошиха, когато открихме аланзански артефакти в притежание на господин Торн.
Из стаята се разнесе скандализирано шушукане и Дилинджър призова за тишина.
– Явно трябваше да изясня нещата с тях – продължи Уорън. – Бях сигурен, че е станало недоразумение. Отпратих хората си за обяд и седнах да обсъдим как можех по-добре да помогна на тази двойка – и точно тогава започна коварството. След като вече бях сам, господин Торн ме нападна, възнамерявайки да ме убие и да представи станалото като дело на грабители, нахлули в златоносния участък, което го освобождаваше от договора. По някаква невероятна щастлива случайност двама от хората ми се върнаха да вземат нещо и успяха да ме спасят навреме. Съумяха да усмирят господин Торн, но опасността не беше отминала. Госпожица Бейли поде борбата на любовника си, а после безочливо ми се предложи в опит да отклони вниманието ми. Докато ѝ отказвах, тя ме намушка с нож. Не мога да си представя какво щеше да стане, ако не беше пристигнал Сайлъс Гарет от агенция „Макгру“.
Трибуналът зададе още изясняващи въпроси и бях удивена как Уорън имаше отговор за всичко. Всяко събитие, всеки детайл се изопачаваше по начин, който го представяше в благоприятна светлина и подкрепяше лъжите му. Когато бе освободен, беше ясно, че е привлякъл почти всички на своя страна.
След него призоваха Седрик. Един от магистратите поднесе към него свещен текст, посветен на Урос.
– Моля, закълнете се да кажете истината... ако сте в състояние.