Бях потресена да чуя подобен намек от група, която претендираше за безпристрастност. Още оживено жужене се разнесе из стаята особено когато Седрик постави ръка върху книгата, без тя да избухне в пламъци или нещо също толкова абсурдно.
Обикновено в случаи с противоречащи си гледни точки Седрик щеше да бъде помолен да разкаже отново историята от своята. Вместо това Дилинджър попита:
– Господин Торн, аланзанец ли сте?
Седрик примигна изненадано. Бях сигурна, че се беше подготвил за този въпрос, но не беше очаквал необичайния порядък.
– Просто имах у себе си аланзански артефакти. Но никой не ме е виждал да практикувам ритуали с тях.
– Тогава защо бихте притежавали подобни предмети?
– От любопитство – каза Седрик, поддържайки мек и спокоен тон. – Познавах аланзанци в университета в Осфро. Те ми дадоха предметите с надеждата да ме покръстят в тяхната вяра.
– И не докладвахте за тези вероотстъпници? – попита друг член на трибунала.
– Бяха млади и непокорни. Смятах, че това е етап, който ще надраснат, преди да се върнат към Урос и шестте бляскави ангела.
Дилинджър вдигна лист хартия:
– Имаме подписани показания от убеден аланзанец – някой си Тадеус Брукс, който бил заловен по време на ритуал. Той се кълне, че сте участвали с него в ритуал, наречен Звездното пришествие. Как ще отговорите на това?
Седрик не показа признак на тревога:
– Мисля, че един заловен и хвърлен в затвора човек би казал всичко, за да излезе на свобода.
– Почитането на аланзанската религия е незаконно както в Денъм, така и в Хадисън –заяви Дилинджър. – Упражняването на незаконни религиозни практики се наказва с екзекуция, ако нямате закрилата на друга колония или не бъдете освободен от краля.
– Наясно съм – каза Седрик.
– Младата жена, която нарича себе си Аделейд Бейли, аланзанка ли е? – попита членът на трибунала вдясно от Дилинджър.
– Не – отвърна светкавично Седрик. – Госпожица Бейли многократно даде ясно да се разбере, че според нея те са заблудени езичници. Готов съм да се закълна в това колкото пъти искате.
Трибуналът продължи да упорства още известно време по обвинението в аланзанство, но Седрик държеше на думите, които бе казал в своя защита: че никой не го е заловил да упражнява аланзанската религия. Дилинджър обаче даде ясно да се разбере, че смята показанията на Тадеус Брукс за достатъчно доказателство.
Най-накрая позволиха на Седрик да представи своята версия на историята. Трибуналът задаваше въпроси и коментираше по начин, който правеше подробностите да звучат неправдоподобни и дори глупави. Членовете не правеха опити да скрият насмешката си и това чувство се носеше като ехо в съдебната зала. И както се бях опасявала, подобрението на нараняванията му скриваше факта колко изключително жестоко бе нападението срещу него. Един магистрат изтъкна, че счупената ръка не е нещо необичайно, когато двама души се опитват да предотвратят убийство.
Седрик бе освободен от свидетелското място и Дилинджър се провикна:
– Лейди Елизабет Уитмор, графиня на Ротфорд.
Всеки, който не ме беше забелязал в съдебната зала преди, ме забеляза сега. Пристъпих напред с цялата надменна увереност на момиче, на което цял живот са повтаряли как е с по-висш произход от всички останали. Заклех се пред Урос, а после срещнах погледа на Дилинджър със студенина, която му казваше, че ми губи времето.
Той прочисти гърло:
– Лейди Уитмор... ако обичате, разкажете ни как се превърнахте в част от Бляскавия двор под фалшиво име.
Бях очаквала това и бях подготвила добре отговора си. Разказах как богатството на семейството ми се топеше и че бях осъзнала, че ще имам по-голям шанс в Новия свят. Разказах им, че камериерката ми е избягала и съм видяла шанс за себе си.
– Една титла е нищо без богатство – заявих. – Може би действах импулсивно, но други са се преборили успешно да намерят място в Новия свят. Реших да се присъединя към тях.
Това ми спечели няколко одобрителни кимвания, докато Дилинджър заяви:
– Значи излъгахте и измамихте други, за да постигнете целта си. Седрик Торн беше ли наясно с истинската ви самоличност? Помогна ли ви да я прикриете?
– Не. Никога не е срещал камериерката ми. Научи истинската ми самоличност едва много по-късно в Адория.
Разказах историята си от Хадисън, повтаряйки почти всичко, което Седрик беше казал в своята версия. Когато стигнах до момента, в който Уорън ме нападна, мъжете в трибунала проявиха очевиден скептицизъм.