– Имате ли някакви доказателства за това предполагаемо нападение? – попита един мъж.
Изгледах го с присвити очи:
– Имам думата си.
– Множество жени твърдят подобни неща. Лесно е, когато няма свидетели. Мъжът казва едно, жената – друго.
Тогава изведнъж проумях, че е било погрешно да мисля, че титлата ми ще ми даде предимство в този съдебен процес. Предимството тук беше в това да бъдеш от мъжки пол. Жените бяха лесни за пренебрегване.
– Освен това – добави Дилинджър – намирам за неправдоподобно една жена с разпуснат морал да се противопостави толкова ожесточено на опитите за сближаване на един мъж.
Изказването беше толкова нелепо, че ми трябваха няколко мига да формулирам отговора си:
– Аз... мисля, че всяка жена – морална или неморална – би се възпротивила, когато е насилена против волята си. И не ми харесва това, което намеквате относно добродетелта ми.
– Бяхте ли любовница на Седрик Торн?
Отново възприех властното си излъчване:
– Съхраняването на целомъдрието ми до брака е принцип, към който съм се придържала цял живот. Не съм отдала девствеността си на мъж, за когото не съм омъжена, ако това намеквате.
– Заклевате ли се в това?
– Да.
– Тогава защо сте пиели чай от бодлива канела? – Забелязах как при думите на Дилинджър няколко души зашушукаха, което намерих за комично. Множество жени го пиеха, за да не заченат деца. Всички се преструваха, че не го правят.
– Имате ли доказателство, че съм го правила? – попитах. Бях изхвърлила остатъците, преди да поднеса чая на Уорън, а в къщата на семейство Маршъл не разполагах с никакви запаси.
– Господин Дойл твърди, че е усетил мириса му.
– Точно както аз заявих, че ме е нападнал. Мъжът казва едно, жената – друго.
Докато се разглеждаха още подробности, се уверих, че този трибунал е бил подкупен да представи в отрицателна светлина всичко, казано от Седрик и мен. По време на разпита ми постоянно се повдигаше въпросът за целомъдрието ми, както и за предполагаемо измамната ми природа.
След това направихме прекъсване за обяд и аз казах на Айана какво си мисля.
– С подкупи могат да се постигнат много неща – каза тя.
Гледах печално как изведоха Седрик заедно с другите. Той хвърли кратък прощален поглед в моята посока, малко по-неуверен отпреди.
– Парите на нашия така наречен подкуп не могат да се мерят с техните. Ако изобщо успеем да намерим тези пари.
Айана кимна към вратата:
– Защо не разбереш?
Обърнах се и видях Мира да влиза, безупречна в елегантна рокля за езда. Забързах към нея и я прегърнах, облекчена, че е невредима.
– Как мина? – прошепнах.
Тя се ухили:
– Лесно. Можех да му пробутам всичко.
Прегърнах я отново:
– Благодаря ти.
– Как мина тук?
– Нека просто да кажем... не толкова успешно, колкото твоята задача.
По време на обяда разказахме на Мира последните новини, а после процесът се поднови. Сайлъс Гарет даде прекрасно безпристрастни показания, които не облагодетелстваха никоя от двете страни, но все пак вметна няколко въпроса относно историята на Уорън. Не знаех обаче дали щеше да е достатъчно. След това Елайъс направи предсказуемо засукано и объркващо изказване, а после трибуналът прекрати работа за деня. Седрик и Уорън бяха отведени поотделно в различни посоки и по случайност Седрик бе поведен към отсрещната страна на стаята, а Уорън – в моята посока.
Той спря за миг на пътеката до мен, преструвайки се, че уж трябва да оправи нещо по сакото си.
– Колко ли тъжно трябва да е всичко това за вас, лейди Уитмор. Първо заменихте сигурността и титлата си, за да си играете на домакиня с разни кухненски прислужнички. Когато получихте шанс да спасите живота си от това падение, захвърлихте и тази възможност заради някакъв романтичен блян. И точно когато си мислехте, че нещата може най-сетне да потръгнат, както искате – пуф! – Той разпери длани. – Това също рухва. Отказахте се от толкова много неща. Изтърпяхте толкова много. А в крайна сметка единственото, което получавате, е... ами, нищо.
Стиснах юмруци, за да не ме види как треперя. Не можех да му позволя да узнае какъв удар ми бяха нанесли думите му. Защото в много отношения беше прав. Бях правила жертва след жертва в живота си през изминалата година, докато ми остана едно нещо, единственото, което имаше значение: Седрик. А сега те заплашваха да ми вземат и него.
Срещнах погледа на Уорън, без да трепна:
– Точно както вие няма да имате нищо, когато тръгнете към бесилката. Ще се погрижа да бъдете обесен заради онова, което причинихте на любимите ми хора. Знам, че сте имали нещо общо с изчезването на Тамзин.