– Графиньо – каза весело единият. – Дошли сме да ви отведем обратно в Осфрид.
30.
Отстъпих една крачка назад, опитвайки се да успокоя забързаното си дишане и блъскащото в гърдите ми сърце.
– Допуснали сте някаква грешка, сър – казах. – Аз съм обикновена работничка, която доставя поръчка.
– Малко е късно за това – каза един от другите мъже. – На мен ми изглежда повече сякаш се опитвате да избягате, преди всичко да хвръкне във въздуха в Кейп Триумф. Не съм сигурен, че ви виня.
– Няма да ви нараним – каза първият. Слезе от коня си, а други двама последваха примера му. – Просто трябва да ви откараме обратно и да си приберем заплащането. Елате с нас и улеснете всички ни.
Стиснах по-здраво ножа и отстъпих още една крачка назад. Почти бях излязла от пътя и се питах колко далече щях да стигна, ако се отправех в гъстата, обрасла с храсталаци гора. Вероятно не много. Теренът изглеждаше груб и суров и вероятно щях да се спъна в някой дънер и да падна, преди да съм изминала и три метра.
– Тя няма да улесни нещата. – Първият посегна към мен и аз замахнах с ножа, срязах ризата му и му нанесох плитка прорезна рана на гърдите.
– Кучка! – изкрещя той. – Дръжте я!
Другите се хвърлиха напред и разбрах, че не мога да победя такъв многочислен противник. Както и при нападението на Уорън, отказах да направя нещата по-прости. Ако очакваха, че една жена ще е лесна плячка, скоро щяха да научат, че нещата стоят иначе. Когато ме наближиха, се свлякох на земята и те се блъснаха един в друг. Извих се и се отскубнах, доколкото можах, намушквайки единия в прасеца. Имах благоразумието да издърпам ножа и да се отдалеча с подтичване, докато той падна със скимтене на земята. Изправих се тромаво на крака и побягнах, но бързо бях спряна. Една ръка ме сграбчи за косата и рязко ме дръпна назад. Паднах и едната страна на главата ми се удари силно в черния път.
– Не я наранявай! – изкрещя водачът им. – Трябва ни невредима.
– Има на разположение два месеца по море, за да се оправи – възрази мъжът най-близо до мен. Опита се да ме сграбчи, но едно силно замахване с ножа го възпря. Спътниците му приближаваха и един най-сетне успя да избие ножа от ръката ми. Обкръжена, най-накрая забавих ход и приех поражението – засега. Трябваше да ме върнат в Кейп Триумф и да ме качат на кораб. Имах много време да избягам.
Усетили победата си, мъжете спряха и зачакаха следващата заповед. Този миг на тишина внезапно се изпълни с тропота на още копита. Всички се обърнаха и се взряха надолу по пътя – всички с изключение на мен. Възползвах се от разсейването им, за да се промъкна през двама души и да грабна ножа си.
Но когато ездачите се показаха, бях удивена. Мъж и жена забавиха ход пред нас. И двамата яздеха бели коне и носеха черни маски върху очите. Мъжът най-близо до мен ахна.
– Пирати!
– Том Шортслийвс!
– И лейди Авиел – каза друг. Изрече името така, сякаш то принадлежеше на демон – което бе иронично, защото тя носеше името на един от шестте бляскави ангела.
В ума ми възкръснаха думите на Айана: Във всички истории има зрънце истина.
Легендите оживяват. Не бях вярвала истински на историите. Из Кейп Триумф се носеха толкова много слухове, а този ми се бе струвал особено невероятен. Но ако тези заплашителни фигури не бяха наистина двама от най-прочутите пирати на Кейп Триумф, то ги имитираха толкова добре, че нямаше значение. Отговаряха на описанията, които бях чувала безброй пъти по време на партита и разбира се, от Мира, най-голямата им почитателка. Ръкавите на Том бяха наистина къси и едва успях да различа пауновото перо, затъкнато в шапката му. Буйна като грива златиста коса се спускаше по гърба на Авиел над шапка, обшита със стилизирани звезди. Двамата едновременно извадиха саби с отработени и ловки движения.
– Имате нещо, което искаме – каза Том или който там беше в действителност. – Оставете ни лейди Уитмор и си вървете.
Двама от мъжете моментално понечиха да се оттеглят с изпълнени със страх изражения. Главатарят на шайката погледна сурово ездачите:
– Тя и наградата за връщането ѝ принадлежат на нас. Изчезвайте оттук, преди да сме... Ахх!
Том се хвърли напред, стоварвайки дръжката на сабята си върху главата на предводителя. Авиел се раздвижи също толкова бързо и нападна друг от мъжете. Може и да бяха по-малобройни, но конете им даваха преимущество, тъй като всички други мъже бяха слезли от седлата. Страхът, който двамата вдъхваха, вършеше също толкова добра работа. Някои от нападателите се опитваха да се измъкнат, а на онзи, когото бях ранила в крака, му беше трудно изобщо да помръдне.