– Изглеждате, сякаш всеки момент ще заспите – каза Никълъс.
– Имам нужда само да си отдъхна набързо – казах. – После ще направя втори опит да действам. Или може би на този етап съм вече на третия или четвъртия.
Забелязах, че му беше трудно да изрече следващите си думи:
– Аделейд... не сте направили нищо, ъъ, незаконно, за да се сдобиете с онези пари, нали?
– Не. – Премислих думите си. – Е, не точно. Може би донякъде. Не знам. Никой не пострада, ако това ви успокоява.
– Донякъде.
До масата ни се приближиха мъж и жена. Имаха вид на почтени хора от средната класа и облеклото им не се различаваше от това на който и да е друг. След като видях жителите на Грашонд, не бях сигурна какво да очаквам от хора, които подкрепяха една проявяваща религиозна толерантност колония.
– Аз съм Едуин Харисън, а това е съпругата ми, Мери. – Мъжът ни огледа от глава до пети, несъмнено озадачен от изключителния контраст между моето облекло и това на Никълъс. – Можем ли да ви помогнем с нещо?
– Бихме искали да купим дял в Уестхейвън – каза Никълъс.
Едуин мигновено се преобрази:
– Абсолютно! Колко прекрасно. Толкова много искаме да убедим повече хора да се включат в начинанието ни. Скъпа, би ли отишла да донесеш един от договорите? – Обърна се отново към нас, докато тя се качваше на горния етаж. – Трябва да ми разкажете повече за себе си, господин и госпожо...
С Никълъс се спогледахме развеселено:
– Не е за нас – казах, макар че ако се получеше, резултатът щеше да се отрази и на мен. – За някой друг е.
Въодушевлението на Едуин понамаля:
– Това е изключително необичайно.
– Въпросният човек е възпрепятстван – обясни Никълъс. – Аз ще служа като посредник.
– Изключително необичайно – повтори Едуин. Мери се върна с няколко листа хартия.
– Аз съм негов адвокат – каза им Никълъс. – А тази млада дама е негова...
– Съпруга – довърших.
Никълъс се поколеба, докато възприемаше чутото, а после бързо се съвзе:
– А ако господин Харисън се съмнява в това, вие, разбира се, бихте могли да му покажете доказателството.
– То е при един магистрат в Хадисън – казах. Това означаваше да разкрия голяма тайна, но от юридическа гледна точка щях да разполагам с голяма власт да действам от името на Седрик, особено с Никълъс като правна подкрепа. Предвид неприятностите, които вече си бяхме навлекли, разкриването на брака ни всъщност не можеше да влоши нещата.
– Нито миг скука – промърмори Никълъс с полуусмивка. Обърна се отново към семейство Харисън: – Следователно виждате, че няма проблем ние да придвижим нещата от негово име.
Едуин се поколеба още миг, а после отстъпи:
– Много добре тогава. Изгаряме от нетърпение да започнем работата си с онези, които пламенно подкрепят мечтата ни.
Двамата с Никълъс започнаха да преглеждат книжата. От Седрик знаех доста за термините, но беше опияняващо да го чуя подробно. Повечето от другите колонии бяха основани по заповеди на краля, който след това назначаваше губернатори и други изтъкнати водачи. Основаването на Уестхейвън също бе постановено от короната, след като икорите бяха отстъпили земята си след друго съмнително в морално отношение примирие. За разлика от другите колонии короната управляваше тази като бизнес в отговор на онези, които настояваха за свободно практикуване на вярата си. Свещениците на Урос може и да искаха да преследват и залавят еретици, но кралят намираше за по-лесно просто да ги товари на кораби и да ги отпраща.
– По същество откупуваме от короната правото да ръководим Уестхейвън – макар че все още сме кралска колония под властта на Осфрид – обясни Едуин. – Всеки дял помага за изплащането на тази цена. Почти сме успели и можем официално да започнем да изготвяме разрешителни за заселване в колонията, макар че вече започнахме някои груби чернови. Онези, които отрано закупуват дял, могат да вземат участие в планирането. От тази група ще изберем кои хора да заемат важните постове – в крайна сметка всички граждани ще участват в такива избори, но това предстои по-нататък.
– И представителите на всяка религия могат да я почитат тук – казах.
Мери ми се усмихна мило:
– Да, това е основната ни цел.
Никълъс прочете подробно всяка част, предлагайки няколко разяснения, срещу които семейство Харисън не възразиха. Когато остана удовлетворен, Никълъс изготви окончателната писмена клетвена декларация от името на Седрик, препотвърждаваща обвързването с Уестхейвън и неговите закони. Подписа като пълномощник, а после вдигна поглед, задържайки писалката си вдигната над листа.