– Аз, ъъ, имам да предложа още нещо, за което знам, че е нередно, но освен това бихме искали да изготвим документа със задна дата.
Едуин се навъси:
– Колко назад?
– Около три седмици – казах.
– Някои хора биха могли да сметнат това за лъжесвидетелство – каза Едуин остро. – Нещо, което, сигурен съм, един човек на закона ще знае.
– Ако не го направите, Седрик ще умре – избълвах. – Изправен е на съд за аланзанска ерес и трябва да обявим, че е под закрилата на Уестхейвън.
Смутеното изражение върху лицето на Едуин не ме успокои, но Мери сложи ръка върху неговата:
– Скъпи, не е ли именно това смисълът? Да предотвратим подобни зверства?
Едуин се поколеба няколко мига, а после шумно издиша:
– Сложете задна дата – каза на Никълъс. Никълъс го направи, а после Едуин се подписа отдолу като свидетел – също със задна дата. Взе трудно спечелените ми пари.
Идваше ми да заплача, но това може би беше от липсата на сън.
– Благодаря ви, благодаря! Нямате представа...
Вратата на хана се разтвори рязко и вътре надникна работник с широко разтворени очи:
– Обесване! Ще има обесване! Осъдиха онзи аланзански дявол!
Никълъс изпъшка, но аз вече бях на крака.
– Не, не! Не сме твърде закъснели. Не може да сме. – Грабнах книжата и спринтирах към вратата. Никълъс ме настигна бързо.
– Изчакайте ме – простолюдието обожава екзекуциите. Там навън ще е истинска лудница.
Беше прав. Вляхме се в поток от хора, отправили се през града, жадни за кръв. Искаше ми се да имахме коне, но не бях сигурна, че щяхме да стигнем далече в тази тълпа. Опитах се да съсредоточа ума си върху пътуването, а не върху представата какво можеше да се случи на Седрик, ако не успеех.
– Знаех, че може да е скоро – провикнах се към Никълъс, надвиквайки шума. – Но се надявах да не е толкова скоро.
– Губернаторът разпорежда кога да бъде изпълнена присъдата – каза Никълъс. – А този губернатор има твърде силен мотив да се погрижи точно това така наречено правосъдие да бъде въздадено. Сигурен съм, че ще забавят изпълнението достатъчно, за да привлекат голяма тълпа. Харесва им да има публика – това сплашва хората и ги кара да се държат добре.
Представата за екзекуцията на Седрик бе немислима. Ами ако я извършеха? А аз не бях там в последните му мигове?
Сградата на съда се показа пред погледа ни. Вече бяха издигнали ешафода и на него стояха няколко тъмни фигури. Едната почти несъмнено беше Седрик. Когато накрая стигнахме до целта си, тълпата задръстваше улицата. Всички искаха да виждат добре, но можеха да се приближат само до определено разстояние. Никой не се отказваше от мястото, за което се беше преборил, така че беше трудно да си пробием път напред.
Близо до задния край на тълпата зърнах Айана. Беше заслонила очите си с длан да се предпази от слънцето и оглеждаше тълпата. Забърза към мен:
– Аделейд! Чудех се къде си. Виждала ли си Мира?
– Не, но мислех, че ще е тук. Трябва да се провра през тълпата – казах настойчиво. – Трябва да стигна там горе.
Тя се присъедини към нас без колебание, а Никълъс попита:
– Оправдаха ли Уорън Дойл?
Тя се намръщи и кимна.
Айана ни помогна да си пробием път през тълпите. Спечелихме си множество гневни ругатни, но продължихме упорито нататък. Въпреки това се придвижвахме бавно и едва бяхме изминали половината път, когато губернаторът Дойл излезе пред ешафода. Сега видях Седрик ясно, с вързана зад гърба му здрава ръка, и сърцето ми се сви. Уорън стоеше наблизо заедно с палач с качулка.
– Почтени граждани на Денъм – изкрещя губернаторът. – Тук сме да видим въздаването на справедливост – да помогнем за пречистването на нашата колония и да прогоним всички зли сили от нея.
Тълпата бе поутихнала и реших да рискувам.
– Губернатор Дойл! – изкрещях. – Губернатор Дойл!
Той не ме чу, но няколко поразени зяпачи ми изшъткаха. Опитах се да се приближа.
– Днес ви представям един еретик – не просто какъв да е еретик, а един от мръсните аланзанци. – Около нас се разнесоха съскания. – Еретик, който практикува черни изкуства и извършва нечестиво общуване с шестте разпътни ангела.
Бях се приближила малко и опитах отново:
– Губернатор Дойл!
Той все така не чуваше, но хората пред мен се обърнаха да видят какво става. Направиха ми път чисто и просто от любопитство и при следващия ми опит мъжът ме чу: