– Да. – Гласът му беше дрезгав, когато приближи устни към шията ми. – Да, имаме.
– Не това имах...
Беше невъзможно да му устоя. Или може би на него му бе невъзможно да ми устои. Разтопихме се един в друг и аз напълно забравих за Уестхейвън и за предстоящите лишения. През следващия час моят свят бе преплетена бъркотия от кожа, коса и завивки. След това изпитах неубедителен порив да стана и да започна деня. Скоро този порив бе зарязан. Отпуснах се в обятията на Седрик и отново заспах.
Звукът от чукане по вратата ме разбуди рязко и успешно разби всякаква останала леност. Изправих се отривисто:
– Дошли са за запасите ни! Кое време е?
Седрик отвори едното си око и го насочи към прозореца:
– Не е време. Прекалено рано е.
– Е, някой иска нещо – казах, когато чукането продължи. Измъкнах се от леглото и затършувах наоколо, докато открих дълъг, плътен домашен халат. Нахлузих го, забелязвайки, че сватбената ми рокля лежеше на пода в далечния ъгъл на стаята, обърната наопаки. Беше една от роклите, които бях носила като „диамант“, истинска фантазия от бяла коприна и сребро.
– Това как се озова там?
Седрик ме беше гледал как се обличам, вече отворил и двете си очи, и плъзна поглед към ъгъла:
– Имаше нужда от помощ, за да се измъкнеш от нея. – Все едно това беше отговор.
– Джаспър хубавичко ще ни се развика. Трябва да върна това. – Приключих с пристягането на колана си и забързах към вратата на спалнята.
– Мисля, че сега се предполага да го наричаш „татко“ – извика Седрик след мен. Спрях само колкото да го замеря с една възглавничка.
Долу чукането по вратата бе станало по-шумно и по-раздразнено. Затова вероятно не биваше да се изненадвам да открия, че на верандата ни всъщност стоеше Джаспър. Погледна нетърпеливо джобния си часовник.
– Ето те и теб.
– Съжалявам. Ние още... спяхме. Желаете ли да влезете?
– Няма време. Тръгнал съм да се срещна с един човек, с когото може би ще започна вълнуващо бизнес начинание.
– И времето му трябваше да съвпадне със заминаването ни, а? – Седрик бавно дойде до входа и застана до мен, като се прозяваше. Беше навлякъл набързо снощните си дрехи от сватбата, които бяха целите измачкани. – Или може би ти си определил часа така, че да съвпадне със заминаването?
Което и от двете да беше вярно, Джаспър не отговори.
– На този етап всъщност не ви е нужно нищо от мен – макар че наистина трябва да си получа обратно онази рокля. Мога да ѝ взема добри пари. А ако това ново начинание сработи, може би ще имаме потенциал за още повече. Разработваме програма за по-специално намиране на брачни партньори чрез кореспонденция и кратки тематични обяви.
Докато Джаспър оживено бъбреше за подробностите, аз се върнах горе да взема роклята. Трябваха ми няколко минути да я „сглобя“ цялата, тъй като отделните части – горната рокля, фустата, долната риза, воалът – необяснимо се бяха оказали разхвърляни в напълно различни части на стаята. Може би снощи бях изпила повече вино, отколкото си спомнях. Или може би вниманието ми е било твърде заето с други неща, за да ме е грижа. Няколко блещукащи мъниста паднаха от горната част на роклята, когато я пригладих, и аз трепнах, надявайки се, че Джаспър няма да забележи.
Когато се върнах долу, го чух да казва:
– ... да разширим този бизнес повече, отколкото някога сме мечтали, и ти можеше да имаш дял от него. Невероятни богатства. Но не. Трябваше да се ожениш за измамница със синя кръв и да се забъркаш с някакъв култ в пущинака. Надявам се това ново безумие да ти донесе успех.
– Татко, това сигурно е най-милото нещо, което някога си ми казвал.
Джаспър се намръщи:
– Сериозен съм. Направи някои опасни избори.
– Но ги направих сам – каза Седрик. – И това е важното.
Подадох роклята на Джаспър. Ако се съди от присвиването на очите му, май веднага забеляза липсващите мъниста.
– Това на подгъва вино ли е? – попита.
– Благодаря, че ми позволи да я заема – казах със сладък глас. – Татко.
Когато той си тръгна, двамата със Седрик застанахме на верандата, гледайки, докато се изгуби от поглед надолу по пътя. Вече сами, Седрик ме обгърна с ръка.
– Готова ли си за следващото приключение?
– Винаги.
Сутринта отлетя, докато се приготвихме и се погрижихме запасите ни за пустошта и малкото ни светски притежания да бъдат откарани до кервана за багажа. Много подобно на изпращането ни за Хадисън, голяма тълпа се събираше в покрайнините на града, където фургоните и конете се подреждаха за потегляне. Имаше роднини и приятели, дошли да се сбогуват, както и безделници и любопитни зяпачи. Когато най-сетне бяхме готови за тръгване, Седрик и аз хвърлихме любящ поглед назад към къщата и тръгнахме да се присъединим към тълпите.