И изглеждаше, че мистерията щеше да продължи още малко.
– Съжалявам – каза Мира. – Още не мога да ви съобщя. Но скоро.
– Толкова си жестока – повтори Тамзин.
Мира ме прегърна силно:
– Най-вече просто исках да дойда да се сбогувам с теб. Изглежда, вечно все това правим, нали?
Придърпах Тамзин в прегръдката ни:
– И винаги се събираме отново. Сигурна съм, че ще мога да се връщам в Кейп Триумф от време на време. И се надявам, че вие ще ми идвате на гости в Уестхейвън.
– Разбира се – каза Мира.
– Само ни кажи, когато се сдобиеш с истинска къща, в която има достатъчно легла –истински легла, не слама на пода – за всички – каза Тамзин. – И можеш да се обзаложиш, че веднага ще пристигнем.
Посмяхме се. И си поплакахме. Беше ми ясно, че групата от Уестхейвън се приготвяше да потегли, и реалността на онова, което предстоеше да се случи, ме връхлетя с всичка сила. Още едно пътуване. Още една сериозна промяна в живота ми.
– Ето те и теб, Аделейд. Излиза, че просто трябваше да потърся къде тук се леят най-много сълзи. Вие двете няма да повярвате колко сълзи се лееха в дома ѝ, когато се срещнахме най-напред.
Седрик се приближи зад мен и аз се отдръпнах от Тамзин и Мира, за да мога да го прегърна. После го тупнах леко с юмрук по ръката:
– Повечето от онези сълзи бяха по негова вина.
– И оттогава си лудо влюбена в мен.
Обърна се, когато се разнесе вик да се събираме, и изражението му стана сериозно. Последва нова поредица от сълзливи сбогувания с Тамзин и Мира, а после Седрик ме хвана за ръката:
– Милейди? Ще потегляме ли?
Отидохме до мястото, където ни чакаха конете – млади, пъргави животни. Не бедната Лизи. Той ми помогна да се кача и аз хвърлих един последен, любящ поглед към приятелките си. Напред пътят се простираше и водеше извън Кейп Триумф и навътре в непознати земи. Докато същата гледка по пътя към Хадисън бе заплашителна, сега внезапно се почувствах, сякаш пред мен се разкриваха всички възможности в света.
Седрик се приведе към мен:
– Знаеш ли, надявам се това ново безумие да сработи в наша полза.
– Мисля, че така ще стане – казах му. – В края на краищата предишното безумие се получи доста добре.
И ние потеглихме.
БЛАГОДАРНОСТИ
Идеята за тази поредица започна с няколко искрици вдъхновение и щом те се събраха, бе невъзможно да възпра пламъка, който ме увлече и понесе, докато бързах да завърша тази книга. Преди всичко дължа многобройни благодарности на семейството си в процеса на писането на тази книга, особено на съпруга и синовете ми, които се примиряваха, докато мъкнех лаптопа си навсякъде и често се „отнасях“, докато умът ми се устремяваше напред към следващата глава. Благодаря също и на агента си, Джим Маккарти, и на несравнимия екип в „Рейзърбил“: всички те видяха потенциала на тази история да гори в мен и помогнаха за разпалването на пламъците ѝ.
Накрая искам да благодаря на всеки, който взе тази книга и се присъедини към мен в Адория. На отдавнашните ми читатели: вие винаги ми се доверявате, следвайки ме към нови светове, и съм ви признателна за това. Към новите ми читатели: добре дошли на това пътуване. На всички ни предстои огромно приключение.