Стаята, където ни отведе мистрес Мастърсън, беше чудесно обзаведена, с дантелени завеси, обрамчващи прозорец, от който се разкриваше гледка надолу към землището на имението. Стаята съдържаше също и три легла с дебели крака, наподобяващи животински лапи, със скринове в тон с тях, но съвсем не изглеждаше достатъчно голяма за никоя от тези мебели, а какво остава пък за три обитателки. Широко отворените очи на Тамзин и Мира намекваха друго.
– Толкова дяволски голяма е – възкликна Тамзин.
– Внимавайте с езика, моля. – Строгото изражение на мистрес Мастърсън поомекна, докато ни оглеждаше. – Скоро ще свикнете с това, а ако имате късмет и учите старателно, вероятно ще имате такава голяма стая само за себе си, когато се омъжите в Новия свят.
Мира леко прокара върховете на пръстите си по тапета на цветя:
– Никога не съм виждала подобно нещо.
Мистрес Мастърсън се наду от гордост:
– Почти всичките ни стаи са с тапети – опитваме се да поддържаме високи стандарти, също толкова добри, колкото тези на столицата. Така, сега. Нека ви заведа долу при другите момичета. Можете да се запознаете с тях, докато говоря с мастър Джаспър и сина му.
Оставихме оскъдните си притежания в стаята и я последвахме обратно надолу по стълбището. Останалите коридори на имението бяха украсени по същия начин – със стари портрети и разпръснати наоколо изящни вази. Влязохме в трапезарията, прекрасно обзаведена, открояваща се с тапет на ивици и наситено зелени килимчета. Масата беше застлана с бродирана по ръбовете покривка и подредена с порцелан и сребро. Тамзин се беше опитала да си придаде безразлично изражение, когато влязохме в помещението, но при вида му се предаде.
Незабавно съсредоточих вниманието си върху насядалите около масата: седем момичета, които при пристигането ни замлъкнаха. Изглеждаха на същата възраст като нас и всичките бяха много привлекателни. Бляскавият двор може и да претендираше, че намира момичета, които могат да усвоят обноски като тези на по-аристократичните класи, но беше ясно, че външността ни беше голяма част от критериите, довели ни тук.
– Дами – каза мистрес Мастърсън, – това са Тамзин, Аделейд и Мирабел. Предстои им да постъпят в нашия дом. – Към нас добави: – Другите пристигнаха в рамките на последната седмица. Сега, когато всички вече сте тук, ще оформим официално разписанието и разбира се, ще се заемем да прегледаме облеклото на всяка от вас. Ще се обличате по-добре, отколкото когато и да било през живота си, и ще се научите да си придавате стил, какъвто приляга на висшите класи. – Направи пауза и ме огледа. – Макар че косата ти вече е много хубава, Аделейд.
Тя ни нареди да сядаме, а после излезе да говори с Джаспър и Седрик. Мълчанието продължаваше, докато всички се преценяваха взаимно с погледи или продължаваха да се хранят. Бях изненадващо гладна и се запитах кога ли ще влезе някой прислужник, за да сервира. След няколко минути осъзнах, че нямаше да дойде никой и че трябваше да си сервираме сами. Посегнах към един чайник наблизо и изпитах съвсем новото преживяване да си налея сама.
Закуската се състоеше от подбрани плодове и сладкиши. Пресметливостта на Тамзин и боязливостта на Мира не можеха да устоят срещу подобно изобилие и те посегнаха нетърпеливо към подноса. Запитах се дали някога бяха яли такива неща през живота си. И двете бяха слаби. Може би и двете никога не бяха яли много от каквото и да е.
Нарочно избрах тарталета със смокини и бадеми – нещо, чието ядене изискваше малко усилие. По традиция се ядеше, като първо се режеше на малки парчета с еднакъв размер, и използвах забавянето като повод да огледам сътрапезничките си. Първото, което ме впечатли, беше еднаквост в облеклото им. Разбира се, роклите бяха различни по цвят и материя, но предположих, че всичките са преминали през процеса на подбиране на гардероба, за който беше споменала мистрес Мастърсън. Роклите бяха красиви и кокетни, в контраст с по-практичната, която бях наследила от Ада. Платът на моята обаче беше почти толкова качествен, ако не и по-хубав. Облеклото на Мира и Тамзин дори не можеше да се сравнява с нас, останалите, макар че трябваше да предположа, че повечето момичета бяха пристигнали в подобен вид.
Изглежда, че другите също вече бяха имали няколко урока по елементарни обноски, които с променлив успех се опитваха да приложат на практика. Може и да бяха прилично облечени и фризирани, но бяха дъщери на работници и занаятчии. Две момичета се справяха прилично добре с комплекта от десет прибора за хранене. Други не полагаха каквото и да било усилие и се хранеха главно с ръце. Повечето бяха някъде по средата, явно мъчейки се да отгатнат кой прибор да използват, несъмнено опитвайки се да си припомнят каквото ги беше научила мистрес Мастърсън през краткия им престой тук. Внезапно забелязах, че Тамзин също ядеше тарталета със смокини и бадеми. За разлика от другите момичета, които просто вдигаха сладкиша и отхапваха от него, Тамзин режеше своя съвършено, точно с приборите, с които трябваше. После осъзнах, че погледът ѝ беше прикован върху чинията ми и тя подражаваше на всичко, което правех.