– Стореното – сторено – каза Седрик.
– Предполагам. Е, трябва да приключа с работата по някои книжа, а после ще се срещнем при каретата. Трябва да се отбием в Суон Ридж.
Чух звуците от стъпките на Джаспър, докато се отдалечаваше, и зачаках Седрик да направи същото. Вместо това той тръгна напред и го видях, докато гледаше същата картина, на която се бях възхищавала преди. Замръзнах на място, молейки се да не погледне настрани. След няколко мига той въздъхна и се обърна да последва баща си. И когато го направи, ме забеляза с периферното си зрение. Преди да успея отново да си поема дъх, той се стрелна в малката ми ниша и ме хвана натясно между себе си и стената.
– Ти! Какво, в името на Озиел, си направила? – изсъска, снишавайки глас. – Какво правиш тук?
– Ъм, подготвям се да бъда част от новата аристокрация.
– Сериозен съм! Къде е Ада? – настоя той.
– Отдавна замина – казах, свивайки рамене. – Предполагам, че ще трябва да се задоволиш с мен. Освен това мислех, че искаш да ме видиш отново?
– Когато казах това, имах предвид, че искам... – прекъсна мисълта си, добивайки само за миг смутен вид, докато безброй неизречени възможности витаеха хипнотизиращо във въздуха между нас. Самообладанието му се върна след броени мигове. – Милейди, това не е игра. Нямате работа тук! От мен се очакваше да взема Ада.
– А аз ти казвам, че тя отдавна замина. Дадох ѝ пари и я отпратих. Съвсем скоро вече щастливо ще дои крави. – Думите ми бяха дръзки – безочливи, както несъмнено би казал Джаспър, но вътрешно бях обзета от паника. Седрик ме беше покрил в Осфро, но това още не беше свършило. – Помогнах ти, като дойдох тук. Ада вероятно щеше и сама да побегне. Нямаше ли да загазиш, задето се появяваш с едно момиче по-малко?
– Имаш ли представа колко неприятности ще си навлека, задето тайно съм измъкнал графиня? Ще ме хвърлят в затвора! В случай че бъдещият ти съпруг не ме убие лично. – Виждайки изненадата ми, добави: – Да, знам за годежа ви, милейди. Чета светските хроники.
– Тогава би трябвало да знаете, че не ви заплашва истинска опасност от страна на Лайънъл. Той не е от жестокия тип хора – освен ако не сте сърбеж.
– Мислите ли, че бъдещето ми е шега? Всичко това шега ли е за вас?
Срещнах погледа му, вглеждайки се немигащо в онези сиво-сини очи:
– Всъщност това е всичко друго, но не и шега. Това е и моето бъдеще. Шансът ми да бъда свободна и да правя сама изборите си.
Той поклати глава:
– Не осъзнавате какво сте направили – какво може да сте ми стрували. Заложил съм толкова много на това, повече, отколкото можете да си представите.
– Не съм ви коствала нищо. Помогнете ми с това – не ме издавайте, и ще ви дължа услуга. – Хванах го за ръкава. – Никога ли не сте знаели нещо в сърцето си, не сте ли знаели, че трябва непременно да направите нещо или да бъдете някъде? Така стоят нещата за мен. Трябва да направя това. Помогнете ми и кълна се, ще ви се отплатя някой ден.
Мимолетна усмивка заигра по устните му:
– Графинята на Ротфорд би могла да направи за мен повече, отколкото едно обикновено момиче, потеглило към Адория.
– Ще се изненадате. Графинята на Ротфорд не можеше да направи много за себе си, а какво остава пък за някой друг. – Вдигнах поглед към него през миглите си. – И не приемайте за даденост, че съм обикновена.
Той не отговори, а вместо това се взря в мен с продължителен изучаващ поглед. Бяхме много близо един до друг, което придаде на този внимателен оглед смущаващо интимно усещане.
– Ще е по-трудно, отколкото си мислите – каза накрая.
– Съмнявам се – казах и опрях ръце на хълбоците си. – Всички онези неща, на които учите другите момичета? Аз вече ги знам. Бих могла да преподавам уроци на това място.
– Да. Точно това е проблемът. Знаете твърде много. Обноските ви, начинът ви на говорене – дори косата ви.
– Ще ми се всички да престанат да говорят за косата ми – промърморих.
– Вие се откроявате, милейди. Това е свят, който не разбирате – където не можете да се перчите с привилегированото положение, което сте имали. Където титлата ви няма да ви осигури достъп или дори да ви позволи да бъдете сериозно приемана на някои места. И има много неща, които другите момичета знаят, а вие – не. Можете ли да запалите огън в огнището? Можете ли дори да се облечете сама?