– Сама си облякох това – казах му. – Искам да кажа, отне ми малко време да разгадая как да се справя с копчетата, но в крайна сметка успях.
Той изглеждаше, сякаш всеки миг щеше да завърти очи:
– Милейди, нямате представа какво...
– Аделейд – поправих го. – Ако смятаме да осъществим това, трябва да ме наричате така. Никакви титли повече.
– Е, добре тогава, Аделейд, нека те посъветвам нещо. Не бъди твърде добра в нищо – не ти трябва да привличаш допълнително внимание. Прецени добре, преди да поправиш някого, дори и да е Клара. – Тонът му, когато изрече името ѝ, ме накара да помисля, че всъщност нямаше нищо против, че съм я поставила на място. – И преди всичко наблюдавай другите момичета. Следи характерните черти на държанието им. Слушай ги как говорят. Всяка дребна подробност. Едно подхлъзване и животът и на двама ни ще бъде съсипан. Ще се издадеш по начини, за които дори не си даваш сметка.
При тези думи внезапно си спомних как вече бях объркала нещата в последните двайсет и четири часа. Вратичката на каретата. Плодовият сладкиш. Лекцията за козметиката. И да, косата.
Ще се издадеш по начини, за които дори не си даваш сметка.
– Няма – заявих ожесточено. – Ще се справя с това – ще видиш. Ще правя всичко каквото трябва. Ще получа дузина предложения в Адория и ще ти донеса най-голямата комисионна от всички.
– Не – гледай да не се открояваш. – Той направи пауза и на повърхността отново изплува частица от онази закачлива усмивка. – Е, поне доколкото успееш да се сдържиш.
– Каза, че си заложил много на това. Какво? Нещо повече от комисионната ли?
Той отново се отрезви:
– Нищо, за което да се притесняваш. Просто стигни до Адория, без да те разкрият, и може и двамата да преживеем това. – Хвърли поглед наоколо: – Трябва да вървим. Ще разберат, че ни няма.
Помислих си колко рязко беше говорил Джаспър на Седрик, как беше пренебрегнал старанията му. Една благоразумна част от мен знаеше, че не бива да коментира тези неща. Вместо това попитах:
– Някакви други мъдри съвети, преди да тръгнеш?
Той се обърна назад и ме огледа по начин, който ми се стори странно интимен. Този път обаче не ме смути толкова много. Нито пък близостта ни.
– Да – каза. Посегна напред и уви една от къдриците ми около пръстите си, при което, без да иска, докосна бузата ми. – Направи нещо с тази коса. Разроши я. Вържи я назад. Каквото и да е, което да те направи да изглеждаш малко по-неспретната и по-малко, сякаш си на прием в двора.
Повдигнах брадичка:
– Първо, това не е дворцов стил – което щеше да знаеш, ако беше прекарал някакво време със старата аристокрация. И второ, мога да се издъня на колкото щеш уроци по етикет, но... неспретната? Не знам дали мога да се справя с това.
Усмивката се върна, по-топла и по-широка отпреди.
– Някак си не съм изненадан. – Поклони ми се набързо: поклонът му беше почти карикатура на онзи при първата ни среща. – До следващия път, ваша свет... Аделейд.
Обърна се и след бърз поглед зад ъгъла тръгна обратно надолу по големия коридор. Изчаках подобаващо дълго време и направих същото. Бях се надявала да го зърна, но той вече се беше изгубил от поглед. Толкова по-добре. Изхвърлих го от ума си и се заизкачвах по стълбището към новия си живот в Бляскавия двор.
5.
Върнах се в стаята си, без да съм съвсем сигурна какво да очаквам. Още треперех от срещата със Седрик, от мисълта колко малко оставаше всичко да се разпадне около мен. Поех си дълбоко дъх, отметнах рамене назад и бутнах вратата да я отворя.
Посрещнаха ме спокойствие и тишина. Двете ми съквартирантки седяха на съответните си легла. Мира беше вдигнала колене към тялото си, за да си създаде импровизирана опора, докато четеше опърпана книга. Тамзин седеше с кръстосани крака и ожесточено пишеше нещо, което приличаше на писмо. Когато ме видя, побърза да сгъне листа. Не знаех дали беше съвпадение, или не, но леглата, които си бяха избрали, бяха едно срещу друго в стаята.
– Надявам се, не възразяваш да вземеш леглото до прозореца – каза Мира. – Тамзин се безпокоеше, че ще се отрази зле на кожата ѝ.
Тамзин леко докосна бузата си:
– Представа си нямате какво може да причини слънчевата светлина на луничките. Точно сега обаче това няма значение. Какво стана долу? Не са те изритали, нали?
Седнах на ръба на леглото между техните, онова, което предизвикваше появата на лунички.