– Не още – насмалко да кажа, че мистрес Мастърсън изобщо не ми се е карала, но после размислих, за да не се налага да обяснявам какво всъщност правех. – Само, ъъ, строго ме предупредиха.
– Е, имаш късмет – каза Тамзин. – Но това в известен смисъл променя всичко. Сега не съм сигурна как да се държа с теб.
Отне ми един миг да проследя мисълта ѝ:
– И ти ли ме упрекваш?
– Не. Искам да кажа, да. Не знам. Но не съм сигурна дали ако ме свързват с две момичета, които създават неприятност, това ще ми е от полза тук.
Мира изглеждаше стресната:
– Аз какво съм направила?
– Засега нищо. – Тамзин почти изглеждаше разочарована. – Но видя какво беше положението там долу след само пет минути. Хора като Клара няма да те оставят на мира.
– Значи искаш да те свързват с някоя като Клара? – попитах.
– По дяволите, не. Но трябва да планирам стратегията си тук. Не мога да се проваля. – При изричането на последната част в гласа ѝ се усети съвсем леко потрепване – по-скоро уязвимост, отколкото арогантност. Мира също го долови.
– Няма да се провалиш – каза тя мило. – Просто не изоставай с нищо. Седрик каза, че стига да отбележим достатъчно високи резултати, за да вземем изпитите, със сигурност ще отидем в Адория. – Фактът, че го нарече с малкото му име, без почетна титла, не ми убягна.
– Трябва не просто да взема изпитите. – Тамзин хвърли поглед надолу към сгънатия лист в ръцете си, а после вдигна очи с подновена решителност. Стисна другия си юмрук отстрани до тялото. – Трябва да бъда най-добрата. Най-добрата в нашето имение. Най-добрата във всички други имения. И трябва да направя каквото е нужно, за да сключа най-изгодния брак в Адория – с най-състоятелния мъж, когото успея да намеря, някой, който ще е готов да направи всичко за мен. Ако това означава да бъда безскрупулна и безмилостна тук? Така да бъде.
– На кого му трябват безмилостни и безскрупулни хора, когато имаш мен? Ако искаш да си на върха, тогава се дръж за мен. Вече знам половината от това, след като съм била в къщата на важна дама. Дръж се за мен и успехът ти е гарантиран. Дръж се за двете ни – добавих, хвърляйки поглед към Мира.
Все още не знаех нищо за нея, но онова чувство на свързаност си оставаше. Не знаех много и за Тамзин, ако не се брои готовността ѝ да бъде „безскрупулна и безмилостна“ – което не беше особено изненадващо след краткото ни познанство. Но думите на Седрик притискаха съзнанието ми: за това колко важно беше да не се издъня и да се издам. По-вероятно беше да се справя, ако имах подкрепление.
Дали тези двете бяха най-доброто подкрепление, което можех да избера? Не беше ясно. Но като мои съквартирантки за следващата година те бяха най-добрите кандидатки.
– Вероятно не си единствената, която мисли, че конкуренцията на това място е на живот и смърт – продължих. Напоследък уменията ми за убеждаване не бяха точно ненадминати, но след като спечелих Седрик на своя страна, започвах отново да се чувствам уверена. – Следователно знаеш, че другите ще бъдат безпощадни – особено ако си най-добрата.
– Няма „ако“ – заяви Тамзин.
– Правилно. Е, тогава някоя като Клара със сигурност ще те набележи за жертва. И знаеш, че освен това ще се заобиколи с верни поддръжници. Ще има очи и уши навсякъде – по-добре ти също да имаш такива. Кой знае дали тя ще падне толкова ниско, че да те саботира? И може и да мислиш, че съм смутителка на реда, но освен това съм и смутителка на реда, която знае разликата между сухо, полусухо и сладко шампанизирано вино.
– Полу какво? – попита Тамзин.
Тържествуващо скръстих ръце на гърдите си:
– Именно.
– Значи ти разполагаш с вътрешната информация. Аз очевидно съм лидерът – погледът на Тамзин падна върху Мира. – Ти какво имаш да предложиш?
Когато Мира просто срещна погледа ѝ, без да мигне, аз се обадих:
– Е, тя очевидно е оцеляла във военна зона. Някак се съмнявам, че това ще бъде по-трудно.
Тамзин имаше вид, сякаш се опитваше да вземе решение по този въпрос. Преди разговорът да може да продължи, се чу почукване по вратата. Влезе мистрес Мастърсън с преметнати върху едната ѝ ръка дрехи.
– Ето няколко дневни рокли, които да носите днес. По-късно можем да направим поправки. Облечете ги, измийте си лицата и бъдете долу след петнайсет минути. – Очите ѝ се спряха върху мен: – И Аделейд, очаквам, че няма да видим от теб повече подобни... откровени изблици. Двамата Торн ме наемат, за да ви превърна в образцови млади дами. Не ми трябва този опит да бъде подкопан още преди да е изтекъл и първият ви час.