– Да, разбира се. – Тя ме погледна с очакване и аз добавих: – Мадам.– Когато и това не я накара да вдигне поглед, пробвах: – Ъъ, съжалявам? – В моето положение рядко ми се беше налагало да се извинявам и не бях напълно сигурна как става.
С раздразнено изражение мистрес Мастърсън провеси роклите и долните ризи на един стол.
– Моля те, мисли следващия път, преди да говориш.
Това вече го разбирах. Беше съветът, който баба ми даваше от години.
Когато мистрес Мастърсън си отиде, Тамзин се хвърли нетърпеливо към роклите и взе да оглежда внимателно всяка. Мира обаче ме гледаше изпитателно:
– Ти май каза, че вече ти се е скарала?
Лепнах на лицето си крива усмивка:
– Предполагам, искала е да се увери, че съм схванала посланието. Или да ме накара да се почувствам неудобно пред вас.
Един стон от Тамзин привлече вниманието ни в друга посока:
– По дяволите. Тази е прекалено дълга.
Беше вдигнала към себе си кремава рокля, осеяна със зелени цветя. Станах и запрехвърлях останалите дрехи:
– Облечи тази. По-къса е.
Тамзин изгледа пренебрежително ръждивочервената басмена рокля:
– Това не е моят цвят. Бих помислила, че всяка свястна камериерка на дама ще знае, че оранжевото не подхожда на червена коса.
– Знам, че облечена в рокля, която не ти е по мярка, ще изглеждаш много по-зле. Даже направо раздърпана.
Тамзин се поколеба за момент, а после грабна роклята от мен и в замяна ми подхвърли зелената. И на мен ми беше прекалено дълга и я подадох на Мира, най-високата от нас. Така за мен остана лека вълнена рокля на сиви райета. Когато другите започнаха да се събличат, аз се дръпнах назад, внезапно почувствала смущение. Предположих, че беше глупаво предвид факта, че цял живот ме бяха обличали други хора. Но онова беше просто функционално и практично. На прислужничките ми това им беше работата. Преобличането сега, с други момичета около мен, беше напомняне за новата липса на спокойствие и усамотение, която преживявах. Внезапно стаята ми се стори малка, сякаш се свиваше около мен и ме притискаше.
Обърнах им гръб и започнах с усилие да разкопчавам всички онези копчета, които ми бяха създали такива затруднения преди. Беше малко по-лесно от първоначалното им закопчаване, но гайките, през които минаваха, бяха пришити под ръба на плата и изискваха известна сръчност. И да му се не види, трябваше ли да са толкова много? Когато най-сетне стигнах до най-долния край на роклята, хвърлих поглед зад гърба си и видях Тамзин и Мира да се взират удивено. И двете вече бяха облечени в новите си долни ризи и рокли.
– Най-добрата ни възможност, а? – попита Тамзин.
– По-трудно е, отколкото изглежда – отвърнах рязко. – Нов стил. Такъв, с който не съм свикнала. – Извърнах се отново от тях и с гърчене и извиване поне успях да се измъкна от роклята по-бързо, отколкото се справих с разкопчаването. Долната риза на Ада беше по-качествена от новата, но свалих и нея и облякох целия комплект.
– Тези рокли скъсани ли са? – попита Мира, като оглеждаше един от ръкавите си.
Беше ясно, че никое от двете момичета досега не беше носило долна риза по друг начин, освен като елементарно долно бельо. Всъщност съвсем сигурна бях, че Мира изобщо не беше носила такава. Тези нови рокли бяха в същия стил като много, които бях носила преди – макар че моите бяха от по-скъпи материи – при който долната риза трябваше да се показва като част от роклята. Знаех как би трябвало да изглежда, но не бях напълно сигурна как да го осъществя на практика. Положих всички старания да го обясня и след доста дърпане и оправяне най-накрая всички успяхме да си придадем моден вид. Изящният бял плат на долната ми риза беше издърпан и разбухнат и се показваше през прорезите в ръкавите на роклята отгоре, създавайки цветови контраст. Дантела от деколтето на долната риза се подаваше около корсажа ми.
Всичките ни допълнителни маневри бяха отнели доста време и пристигнахме долу последни. Не бяхме точно закъснели, но острият поглед на мистрес Мастърсън ни даде да разберем, че не е бивало да се бавим толкова. После, когато огледа външността ни, изражението ѝ стана одобрително:
– Вие трите сте нагласили много хубаво тези долни ризи. Цяла седмица се опитвам да науча другите, но те просто непрекъснато набират плата.
Отправих към мистрес Мастърсън най-сладката си усмивка:
– Благодаря ви, мадам. Радваме се да помогнем на другите момичета, ако се затрудняват. Виждам, че долната риза на Клара наистина се е набрала отзад. Мога да ѝ помогна след днешните уроци. – Клара ме стрелна с убийствен поглед и забелязах, че голяма част от грима ѝ е изтрит.