При тези думи Мира и Тамзин повдигнаха вежди. Бяха видели как се мъча с косата си.
Успях да се измъкна благополучно от това, когато видях как Тамзин изважда керамично блюдо, за да сложи сладкиша ни.
– Не, използвай стъкло – казах ѝ.
– Защо, по дяволите – искам да кажа за какво ни е да правим това? – В последния месец Тамзин беше напреднала доста в начина си на изразяване, но все още често се „изпускаше“.
– Така го поднасят сега. Върху стъклен съд с украса от захар и допълнителни стафиди.
Може и да напредвах с усилие в баналните всекидневни дейности, но знаех тези дребни, изтънчени подробности – неща, до които наставниците ни често още не бяха стигнали в обучението ни. Беше като с долните ризи. Видях как Тамзин присви очи, незабавно съхранявайки наученото в паметта си. Именно затова често пренебрегваше липсата ми на умения в други отношения – както истинска, така и престорена. Тези дребни неща ни даваха предимство и то се доказа по-късно, когато преподавателката по готварство се отби да огледа работата ни.
– Това е прекрасно – каза тя, като разглеждаше изкусните завъртулки от захар върху стъкленото блюдо, които бях направила. – Никои от другите момичета не са се съсредоточили особено върху естетиката, но тя е също толкова важна, колкото и качеството на храната. Външната привлекателност е част от вкусовото привличане, знаете.
Не видяхме какво записа на листа си, но доволният ѝ поглед беше достатъчно красноречив. Тамзин едва сдържаше самодоволството си.
– Сега ще стане непоносима – каза ми Мира, когато отивахме към урока си по танци след това. Кимна към Тамзин, която оживено разказваше на друго момиче за отличните ни оценки. – Прави го от чиста злоба. Знае, че някой ще го разкаже на Клара.
– Искаш да кажеш, че Клара не заслужава малко злоба? – Клара беше продължила да създава проблеми на Мира, макар че се бе поотдръпнала, когато осъзна, че да враждува с Мира, означаваше да враждува също с Тамзин и мен.
– Просто казвам, че не е нужно да продължаваме с дребнавите съперничества, когато в света вече има толкова много зло, което трябва да спрем.
Мира може и да не притежаваше френетичната енергичност на Тамзин, но беше съюзница – и приятелка – която отдавна бях започнала да ценя. У нея имаше спокойствие и сила, които успокояваха мен и дори невротичната Тамзин. Мира беше скалата, на която и двете можехме да се опрем. Създаваше впечатлението, че политиката и драмата в къщата не я интересуват, след като бе станала свидетел на разрушенията на войната и последвалите лишения на сирминиканското гето в Осфрид. Коментарът ѝ за световните злини бе рядък намек за миналото ѝ, но не настоях да каже нещо повече, когато не се задълбочи.
Вместо това преплетох ръка с нейната, докато влизахме в балната зала.
– С това дипломатично държание е трябвало да станеш монахиня. Да се скриеш в някой манастир и да размишляваш.
– Не можеш да пребориш злото с размишления – отвърна тя. Нямаше да се изненадам, ако цитираше от едно от най-свидните си притежания: стара книга с героични разкази, измъкната тайно от Сирминика.
Една учителка по танци обикаляше по ред различните имения всяка седмица, а това беше област, в която трябваше съзнателно да притъпявам уменията си. Още от детството си вземах официални уроци по танци. Другите момичета никога не бяха имали такива и повечето още изпитваха големи затруднения, след като беше изтекъл само месец. Това беше една от онези области, в които Седрик ме беше предупредил, че ще изпъквам, затова полагах неимоверно старание да не привличам вниманието на госпожица Хейуърт – до такава степен, че почти изглеждах безнадеждно тромава и неспособна.
– Аделейд – каза тя уморено. – Ролята на мъжа ли изпълняваш в танца?
Точно изпълнявахме сложно движение от танца, подредени в редица, при което бе обичайно да се редуваме да изпълняваме ролята на противоположния пол.
– Да, мадам – казах. – Мислех, че трябва да се редуваме в изпълнението ѝ?
Тя вдигна безпомощно ръце:
– Да, но сега е твой ред да танцуваш като дама – ролята, която ще изпълняваш в Адория. Ще изпотъпчеш краката на бедната Силвия.
– О. Това обяснява нещата – отправих ѝ слънчева усмивка и тя продължи нататък. Седрик може и да бе способен да продаде спасение на свещеник, но аз пък можех да накарам наставниците си да ме намират за мила и сладка въпреки вбесяващата ми липса на напредък.