Направихме още няколко завъртания, а после спряхме за едно от ужасните изненадващи изпитвания на госпожица Хейуърт. Моментално застанах нащрек. Добре беше човек да не се отпуска по време на тези внезапни изпитвания, защото на онези, които се представеха зле, често се възлагаше задължението да почистят.
– Каролайн, колко движения има в лорандийския двустъпен танц със завъртане?
Каролайн – главната съюзничка на Клара – се поколеба:
– Три?
– Правилно.
Госпожица Хейуърт се обърна към следващото момиче, придвижвайки се надолу по редицата. Когато дойде моят ред, отговорих бързо и съвършено, спечелвайки си озадачен поглед от госпожица Хейуърт – предвид факта, че въпросът се отнасяше за танца, който току-що бях сбъркала. Тя ме подмина.
– Мира, при кой кръг от танца алегро се изпълнява бързото завъртане?
Видях как на лицето на Мира се появи празно и неразбиращо изражение. Тя притежаваше вроден инстинкт за движенията и се справяше добре със самите стъпки, но тези изненадващи изпитвания я объркваха. Мира винаги полагаше много повече старания от нас, останалите, тъй като трябваше да навакса с неща, които много от нас като жителки на Осфрид вече знаеха – особено с езика. Прекарваше толкова много време да работи по изказа си, че техническите подробности от танците просто не бяха приоритет.
Госпожица Хейуърт беше с гръб към мен и аз привлякох погледа на Мира с малък жест, вдигайки четири пръста.
– При четвъртия, госпожице Хейуърт – макар че акцентът ѝ все още се забелязваше, старанията на Мира да подобри осфридианския си вече даваха очевиден резултат.
– Правилно.
Госпожица Хейуърт продължи нататък, а Мира ми кимна с благодарност. Кимнах в отговор, доволна, че съм помогнала. Урокът приключи с упражняване на повтарящи се стъпки от нов танц. Естествено, престорих се, че ме затруднява.
– Видях какво направи – изсъска Клара, промъквайки се до мен с рамото напред, докато вниманието на госпожица Хейуърт беше насочено другаде. – Подсказа ѝ отговора. Постоянно го правиш. В момента, щом получа доказателство, ще издам теб и оная сирминиканска пачавра.
– Не я наричай така – процедих.
По лицето на Клара припламна тържествуващо изражение. Вече се справях доста добре с пренебрегването на хапливите ѝ подмятания и от доста време не беше успявала да ме предизвика да избухна. Противни същества като нея живееха за такива неща.
– Защо не? – попита тя. – Знаеш, че е вярно. Не си го измислям просто така.
– Разбира се, че си го измисляш – казах. – Мира е едно от най-благовъзпитаните момичета тук – което щеше да знаеш, ако не беше толкова тесногръда и посредствена.
Клара поклати глава:
– Как мислиш, че е попаднала тук? Как, за бога, според теб една сирминиканска бежанка е успяла да се докопа до място в подобно заведение, целият смисъл на което е да обучава елитни осфридиански момичета?
– Седрик Торн е видял потенциал в нея.
Клара се ухили злобно:
– О, видял е много по-голяма част от нея, не само това.
Не беше нужно да се преструвам за следващото си запъване:
– Такава лъжкиня си. Би трябвало да те докладвам за клевета.
– Нима? Видя ли как се прехласва по нея, когато ни посещава? Как се противопостави на баща си, за да я вземе и да рискува комисионната си? Спазарили са се. Тя си е легнала с него в замяна на място тук. Чух други хора да говорят за това.
– Кой? – попитах. – Онези подмазвачки, приятелките ти?
– Говори каквото искаш, но няма как да заобиколиш истината. Твоята сирминиканска приятелка е една мръсна, безсрамна...
Извърших следващата си постъпка, без да се замисля втори път. Клара се беше приближила до мен, за да снижи глас, и се възползвах от тази близост, за да измъкна тайно крака си и да я ритна в глезена. Резултатите бяха зрелищни: и двете изгубихме равновесие. Погрешните движения не бяха нещо необичайно за мен, но тя беше една от по-добрите танцьорки. Движението ме запрати настрани, паднах назад и доста болезнено се ударих в едно бюро. Струваше си, за да видя как Клара се просна на пода, при което целият клас внезапно спря на място.
– Момичета! – възкликна госпожица Хейуърт. – Какво означава това?
Изправих се, приглаждайки роклята си, която се бе закачила за сложно изработените дръжки на бюрото.
– Съжалявам, госпожице Хейуърт. Вината беше моя – толкова съм непохватна.
Тя изглеждаше разбираемо раздразнена:
– Как можеш да разбираш принципите толкова добре, а да не ги изпълняваш на практика? И о, погледни – скъсала си роклята си. И двете ще си имаме неприятности с мистрес Мастърсън заради това.