– С мен никога не си се държала така.
Тя вдигна поглед:
– Е, разбира се, че не. Как иначе ще науча онзи проклет белсиански валс, ако не се упражняваш с мен? Трябва да поддържам добри отношения с теб. Но сериозно... – Тя се отдръпна и сключи ръце пред тялото си. – Трябва да разбереш, че не правя всичко това просто защото съм кучка по природа. Има причина, поради която се налага да правя това – постоянно да се старая да съм най-добрата и да се добера до най-добрия мъж в Адория. Само ако знаеше какво съм... какво съм заложила... – гласът започна да ѝ изневерява.
– Тогава ми кажи – изрекох умолително. – Кажи ми и може би мога да ти помогна.
– Не – Тамзин припряно изтри още няколко непокорни сълзи. – Ако узнаеш, вече никога няма да гледаш на мен по същия начин.
– Ти си ми приятелка. Нищо няма да промени чувствата ми към теб.
И въпреки това, докато говорех, се запитах дали щях толкова бързо да повярвам на тези думи, ако някой искаше да измъкне тайните ми от мен. Бях напълно сигурна, че нито Тамзин, нито Мира щяха да се държат по същия начин, ако знаеха, че делят стая с една от потомките на могъщия Рупърт.
– Не мога – каза тя. – Не мога да рискувам.
– Добре. Не си длъжна да ми казваш нищо, което не искаш. Но винаги съм тук. Знаеш, че съм.
Усмивката ѝ беше уморена, но искрена:
– Знам.
Вратата се отвори и вътре се втурна Мира.
– Ето къде сте били. Всички са... Добре ли си?
Тамзин се изправи на крака:
– Чудесно, чудесно. Какво става?
Мира хвърли поглед към мен за потвърждение и аз леко ѝ кимнах. Тя се вгледа загрижено в Тамзин за още няколко мига, преди да продължи:
– Всички си отидоха – семействата. Джаспър вика всички ни да се съберем обратно в балната зала.
Последните остатъци от емоционалния изблик на Тамзин изчезнаха. Тя се погледна бегло в огледалото, а след това последва Мира.
– Знаех си. Знаех си, че нещо става.
Забързано слязохме отново долу и намерихме всички в балната зала. Тамзин в никакъв случай не беше единствената, която страдаше от заминаването на любимите си хора, и бях принудена да се запитам дали планът на Джаспър наистина щеше да доведе до резултата, на който се беше надявал.
Мистрес Мастърсън призова за вниманието ни, докато Джаспър излизаше напред да заговори:
– Надявам се, че всички сте се насладили на деня си. За мен беше истинско удоволствие да се срещна с прекрасните хора, които са помогнали за отглеждането ви. Тяхното посещение обаче не е единствената изненада, която ще получите днес.
Той изчака, оставяйки напрежението да се трупа в стаята. Макар че държанието му беше ведро и успокояващо, напрегнатото изражение на мистрес Мастърсън ми подсказа, че не всичко е наред. Лошото ми предчувствие се завърна.
– Надявам се, че всички сте много развълнувани от заминаването за Адория, защото отиваме там – два месеца по-рано от планираното.
7.
Никой не проговори. Всички бяха твърде зашеметени. Онова, което наистина предизвика реакция, беше следващото изявление на Джаспър.
– Като резултат ви предстои също и да положите изпитите си по-рано. Ще започнат след една седмица.
До мен Тамзин ахна и допря ръка до гърдите си. Други момичета, с широко разтворени очи, се обърнаха разтревожено едно към друго и зашушукаха.
– Тихо – предупреди мистрес Мастърсън. – Господин Торн не е свършил да говори.
– Знам, че тази промяна в плановете е неочаквана – продължи Джаспър. – Всъщност обаче фактът, че се чувстваме уверени да ви отведем в Адория по-рано, е отражение на изключителния ви напредък. Само след два месеца ще бъдете в един цял нов свят –обожавани и желани като скъпоценните камъни, каквито наистина сте. Знам, че брат ми ще бъде запленен, когато види тазгодишния клас.
Чарлс Торн, основният финансов спонсор на Бляскавия двор, всяка година се сменяше с Джаспър в подбирането на момичетата. Сега беше в Адория и през пролетта щеше да доплава обратно в Осфрид, за да подбере следващата група момичета, докато Джаспър наглеждаше напредъка ни в Адория.
– Не се съмнявам, че всички ще се представите отлично на изпитите си – продължи Джаспър. – С удоволствие бих останал, но трябва да се отбия и в другите имения. Седрик обаче ще пристигне скоро да следи протичането на изпитите ви и да ви оказва морална подкрепа.
Прочистих гърло и излязох напред:
– Не е ли опасно?
Джаспър се навъси:
– Това, че Седрик ще ви оказва морална подкрепа ли?
– Не. Да прекосяваме морето през късната зима. Това не е ли все още сезонът на бурите?