– Предпочитам да мисля за този сезон по-скоро като за ранна пролет. И едва ли бих предприел лично пътуването, ако смятах, че ще бъдем в опасност. Със сигурност, Аделейд, не си придобила някакви познания за мореплаването, които да не са ми известни, нали? Познания, превъзхождащи моите и онези на капитаните на корабите, които се съгласиха да ни вземат?
Въпросът беше нелеп, затова не отговорих. Разбира се, че нямах никакъв мореплавателски опит, но бях чела безбройните книги, занимаващи се с историята на Адория, които бяха част от учебната програма тук. И беше имало много разкази, в които се споменаваше как ранните заселници научили на свой гръб, че зимните плавания не са препоръчителни.
Отпратиха ни по стаите ни и както очаквах, Тамзин имаше много за казване. Тръсна се на леглото си, без да я е грижа, че ще измачка тънката си ленена рокля.
– Можете ли да повярвате? Изтеглили са изпитите ни напред! Другата седмица.
Мира също изглеждаше смутена, а аз си напомних да си придам подобаващо загрижен вид. За мен нямаше да има значение дори да се бяхме явили на тях днес.
– Това не е много време за учене – каза Мира.
– Знам! – нададе вопъл Тамзин. – Докато излизахме обаче, чух мистрес Мастърсън да казва, че досега вече или знаем материала, или не.
– Права е – обадих се, спечелвайки си удивени погледи от двете. – Хайде сега, не мислите ли, че можем да получим по всички предмети достатъчно високи оценки, за да вземем изпитите? Няма да скъсат никоя от нас. – Едно момиче трябваше да се провали по множество предмети, за да го отстранят от пътуването на Бляскавия двор до Адория, а всяка, справила се толкова зле, щеше отдавна да е помолена да си тръгне.
– Не искам да получа просто оценка, достатъчна за вземането на изпита – заяви Тамзин. – Искам най-добрите оценки. Искам да бъда диамантът.
– Кое? – попитахме двете с Мира в един глас. Много пъти я бях чувала да говори за отлично представяне, но никога не бях чувала да се споменава диамант.
Тамзин се надвеси напред със светнали кафяви очи:
– Това е основната тема тази година. Когато ни представят в Адория, винаги имат някакъв лайтмотив. Шият дрехите ни така, че да са свързани с него, и възлагат на всяка от нас роля, приблизително съответстваща на постигнатите резултати. Миналата година лайтмотивът бяха цветята и момичето с най-висок резултат беше орхидея. Следващото беше роза. Третото – лилия. Мисля, че по-миналата година лайтмотивът бяха птиците. Тази година са скъпоценните камъни.
– И най-добре представилото се момиче е диамант – досетих се.
– Да. Най-добре представилите се три момичета от всички школи получават покани за най-много празненства в Адория и биват специално представяни на най-подходящите кандидати за женитба. Искам да кажа, технически всички сме изключителни, но Джаспър и Чарлс създават голяма мистичност около тези три момичета. Това предизвиква търсене – и увеличава сумите, които мъжете са готови да платят за брак. А това пък увеличава гарантираната парична сума, която ни се полага да задържим.
Отново това не ме безпокоеше особено. Щях да се постарая резултатът ми да е някъде по средата точно както винаги. Тамзин безспорно се справяше най-добре в Блу Спринг и не можех да повярвам, че в другите имения има някое момиче, което да е по-мотивирано.
Със застрашителното приближаване на изпитите следващата седмица се превърна в истинска вихрушка от оживление. Обичайните ни уроци бяха отменени, за да може всяка от нас да посвети времето си на учене по темите, за които беше нужна най-много работа. Преподавателите, които обикаляха на ротационен принцип из именията, се отбиваха по-често и даваха частни уроци на онези, които ги искаха. В имението цареше постоянно движение.
Колкото до мен, трябваше да си измислям области за изучаване, за да си придам вид на заета. Тамзин стана сдържана и затворена, усамотявайки се с учебниците, и се изненадах колко много ми липсваше френетичната ѝ енергия. Мира дори вече нямаше нужда да я обучавам по езика. По време на небрежни разговори възприемаше акцента си, но когато се налагаше, осфридианският ѝ беше почти неразличим от този на някой местен жител. Всъщност беше по-добър от този на някои от другите момичета, които при пристигането си говореха ужасни типични за нисшата класа диалекти. Понякога Мира дори упражняваше акценти от други езици за забавление.
Трябваше да изглеждам, сякаш правя нещо, затова прекарвах времето си, препрочитайки една книга относно въпроса, който мистрес Мастърсън деликатно наричаше „женски науки“. Заедно с подробностите относно бременността и раждането тя включваше и информация за онова, което водеше до тях. „Една добра и мила съпруга се държи приятно в спалнята. Топлотата и привързаността ви са гаранция за щастлив съпруг“, беше казвала мистрес Мастърсън в уроците ни, често пъти с най-лишения от топлота глас, който човек можеше да си представи. Това беше кажи-речи единствената изучавана област, която не беше част от предишния ми живот. Повечето момичета се чувстваха унизени, когато слушахме тези лекции, но аз нямаше как да не се заслушам в тях с гузно опиянение.