– Правилно. Не бих искал да те разсейвам от тази задача. Ще измисля нещо.
Светлините на имението сияеха пред нас в нощта и въпреки предишната си убеденост неволно почувствах лека несигурност. Не за картината. Все още бях уверена, че мога да се справя с това. Материалната част от плана обаче щеше да е трудна за изпълнение. Намирането на материалите, а какво оставаше пък за място, където да работя, нямаше да е лесна задача. Заради това и заради потенциалните проблеми дори със самото продаване на картината в Адория шансовете на Седрик да се сдобие с парите, които му трябваха, в никакъв случай не бяха сигурни.
Точно преди да стигнем до задните врати, той спря и ме погледна в очите:
– Бях сериозен, когато казах, че историите, които си чувала, не са верни. Аланзанците са обикновени хора. Нормални хора с професии и морални ценности. Просто имаме различни възгледи за начина, по който действа светът.
– Седрик, не си паднал в очите ми. Винаги съм чувствала... – не можах да довърша и изпитах усещането, че изобщо не трябваше да започвам. Извърнах се, но той улови ръката ми и ме придърпа към себе си.
– Аделейд... – думите убягнаха и на него и той ме пусна. – Добре. Да вървим.
Влязохме вътре, спечелвайки си изненадани погледи от мистрес Мастърсън, другите ни преподаватели и останалите момичета, които се събираха за вечеря. Знаех, че лицето ми е пламнало и зачервено, а косата ми – разчорлена от вятъра, но Седрик побърза да ме прикрие както обикновено:
– Аделейд не можеше да се успокои, освен ако не си набере имел, затова предложих да изляза с нея. – Усмивката му беше непринудена както винаги, без по никакъв начин да дава да се разбере, че практикуваше противоречива религия, заради която можеше да го екзекутират.
Мистрес Мастърсън ми изцъка недоволно с език:
– Възхищавам се на отдадеността ти, скъпа, но не е подходящо да си навън при подобни условия. Благодаря ви, че сте се погрижили за нея, мастър Седрик.
Кой обаче щеше да се грижи за него? Въпросът ме тормозеше през цялата останала част от вечерта. Правех каквото се очакваше от мен по време на вечерята, игрите и разговора, но очите ми винаги бяха приковани върху Седрик. Той също се държеше вежливо и общително, но виждах, че не се престарава да въвлича в разговор другите. Сега, когато разбирах какво ставаше, лесно можех да забележа тревогата, която му тежеше. Отново се запитах дали фалшифицираната ми картина – ако успеехме да се справим с това – щеше изобщо да е достатъчна, за да го спаси.
– Къде ти е умът тази вечер? – Тамзин дойде при мен от отсрещния край на гостната. Носеше синя рокля, която изглеждаше зашеметяващо в съчетание с червеникавата ѝ коса, макар че все пак побърза да ни каже, че зеленото е най-подходящият за нея цвят.
– Тревожа се за изпитите си – излъгах.
– Нима? – попита тя изненадано. – Ти сякаш винаги се справяш с часовете и ученето, като че ли няма никакво значение за теб.
– Предполагам, че вече започвам да осъзнавам колко реално е всичко.
Тя се вгледа внимателно в лицето ми:
– Предполагам. Е, върви да измъкнеш тайно още една чаша вино, когато мистрес Мастърсън не гледа. Или, ако наистина се тревожиш, яви се пак на изпитите, след като си получиш резултата.
– Да се явя пак ли? – бях го предложила на Мира, но дори не го бях обмисляла като вариант за себе си.
– Разбира се – каза Тамзин. – Аз смятам да се явя. Искам да кажа, мисля, че се справих прилично добре, но защо да не се подсигуря? Не мога да оставя нищо на случайността.
Думите ѝ ме зашеметиха като плесница в лицето. Взрях се в нея за няколко дълги мига, а после насочих поглед отново към претъпканата гостна. Седрик стоеше близо до огъня и разговаряше с буйно жестикулиращия господин Брикър, който, подозирах, беше изпил доста чаши вино. Сякаш ме беше усетил, Седрик вдигна поглед и ми се усмихна леко, а после се върна към разговора.
– Аделейд? Добре ли си? – попита Тамзин.
Хвърлих поглед обратно към нея:
– Да... да. Просто изведнъж осъзнах нещо, за което не се бях сещала преди.
– Какво? – попита тя.
– Не е важно. – Успях да си придам весело изражение. – Кажи ми как според теб ще се класират всички.
Това беше тема, по която тя обожаваше да се разпростира предвид факта, че бе прекарала много време да анализира другите момичета в имението. Когато се впусна в обяснения, взех да кимам и да се усмихвам одобрително, като през цялото време планирах какви трябваше да са следващите ми действия.
Седрик се нуждаеше от пари, за да стигне до Уестхейвън и да остане жив. Можеше ли фалшифицираната ми картина да постигне това? Да – ако всичко си дойдеше на мястото. А ако не всичко си дойдеше на мястото? Тогава му трябваше резервен план. Цяла вечер бях размишлявала, чувствайки се безполезна. Не разполагах с властта да му дам пари. Сега обаче осъзнах, че имам тази власт. Дали можех да гарантирам, че ще успее да плати цялата цена за дела си в Уестхейвън? Не, но можех да му гарантирам добър старт.