А единственият начин да направя това беше да се погрижа наистина да не вземе нищожна комисионна за мен.
9.
Седрик замина на сутринта след Зимното слънцестоене, а изпитните резултати излязоха няколко дни по-късно. Пристигнаха с Джаспър и госпожица Гарисън, една от шивачките на Бляскавия двор. Тя искаше незабавно да започне да моделира тематичните ни облекла. Мистрес Мастърсън влезе невъзмутимо в библиотеката, където всички чакахме тревожно, насядали в спретнати, прилежни редици. Тя подпря поставения в рамка списък на полицата на камината, а после отстъпи назад. Последва моментно колебание, а после излязохме от редиците, за да се струпаме напред и да погледнем.
В списъка бяха показани резултатите на всички момичета в четирите имения. Веднага намерих името си – точно в средата, както някога се бях надявала. Беше добър резултат, а резултатите помагаха само при решението на Бляскавия двор кои момичета да изпрати в Адория. Един заможен мъж, очарован от вида на някое момиче, може и да не се интересуваше как се е класирало на изпитите, но онези с най-високите резултати щяха да имат повече шансове да срещнат въпросния господин.
Мира, застанала до мен, нададе леко възторжено възклицание. Открих името ѝ няколко имена над моето, на достойното за уважение седмо място сред момичетата от всички имения, и с едно място по-високо от името на Клара.
– Можеш ли да повярваш? – попита Мира. – Може би в крайна сметка няма да ми се наложи да чистя подове. – Около нас стаята жужеше от бъбренето на други момичета.
Прегърнах я:
– Разбира се, че мога да го повярвам. Много се тревожеше за акцента, но положи толкова старания във всички други...
Проплакването на познат глас ме накара да млъкна рязко. Моментално зърнах Тамзин, застанала на отсрещния край на групата, с широко разтворени очи. Обърна се слисано съм мистрес Мастърсън:
– Как така съм класирана трета? Момичетата над мен имат същия резултат като мен! – Един бърз оглед на списъка ми показа, че на първо и второ място са две момичета от други имения.
– Да – съгласи се мистрес Мастърсън. – Всички се постарахте – беше много впечатляващо. Всъщност в крайна сметка всичко се свеждаше до естетиката. – Тя кимна към госпожица Гарисън. – Уинифред, първото момиче би изглеждало толкова прекрасно в цветовете на диаманта. Рубинът е следващият скъпоценен камък, а това очевидно не би прилягало на косата ти. Така че третото място като сапфир изглеждаше като най...
– Сапфир ли? – прекъсна я Тамзин.– Сапфир? Всеки знае, че зеленото е най-добрият цвят за мен. Смарагдът не е ли по-скъпоценен от сапфира?
– Зеленият ми плат още не е пристигнал – каза госпожица Гарисън. – Няма вероятност да се появи до последната седмица преди отплаването ви.
Мистрес Мастърсън кимна:
– А категориите са доста гъвкави – това, към което се стремим, е по-скоро определена цветова гама от скъпоценни камъни. Сметнахме за най-добре просто да продължим със сапфира, за да може тя да се заеме с изготвянето на гардероба ти. В противен случай ще работи в последната минута.
Тамзин фиксира шивачката с остър поглед:
– Е, може би може да шие малко по-бързо, по дяволите.
– Тамзин! – изсъска мистрес Мастърсън, преобразявайки се отново в строгата преподавателка, която познавахме. – Държиш се неуместно. Ще приемеш сапфира и ще бъдеш благодарна, че си сред трите с най-висок резултат. И ще си мериш приказките.
Ясно ми беше, че Тамзин е все още разстроена, но тя си пое дълбоко дъх и видимо се успокои, преди да заговори отново:
– Да, мистрес Мастърсън. Моля за извинение. Но мога да се явя отново на изпитите, на които съм се представила слабо, нали?
– Да, разбира се. Всяко момиче може. Макар че, честно казано, при класиране с деветдесет и девет процента няма кой знае какво друго за постигане.
– Съвършенство – отвърна Тамзин.
Повечето момичета бяха доволни от резултатите си. Дори най-ниско класираните пак щяха да бъдат ослепително представени в Адория, а повторното изтърпяване на изпитите не беше особено привлекателен вариант.