Госпожица Гарисън и помощничките ѝ се заловиха да вземат мярка на всички и да вдигат парчета плат пред тях, докато се решаваха другите мотиви с представянето на скъпоценните камъни. Приближих се до мистрес Мастърсън и попитах дали мога да положа отново изпитите.
– Разбира се – каза тя с изненадан вид. При положение че винаги бях толкова посредствена, подобна инициатива сигурно бе неочаквана. Тя затършува из някакви книжа и извади лист с разбор на резултатите ми, разпростиращ се подробно върху всяка област. – На кой би искала да се явиш отново?
Почти не погледнах листа:
– На всичките.
– Всичките ли? – повтори тя. – Това почти никога не се случва.
Вместо отговор свих рамене.
Тя посочи два резултата:
– Представила си се много добре в тези области. Съмнявам се, че е необходимо.
– Все пак бих искала да го направя.
Тя се поколеба и кимна рязко:
– Ще е нужно известно планиране, за да се срещнеш с всички преподаватели, но това е право на всяко момиче. Между нас казано, през цялото време, откакто правя това, повечето момичета, които се явяват отново на изпитите, повишават резултата си само с няколко точки. В момента госпожица Гарисън и аз сме те класирали като аметист, а виолетовите ѝ платове са великолепни. Няма вероятност резултатът ти да се промени достатъчно, за да е нужно подготвяне на нов цветен мотив, а и би ли го искала наистина?
– Искам да се явя отново на изпитите – повторих.
– Много добре. Междувременно обаче все пак ще ти вземем мярка, за да може госпожица Гарисън да се заеме с подготвянето на гардероба за аметиста.
Беше права за платовете. От всички, които госпожица Гарисън беше донесла, онези с цвят на аметист бяха сред най-красивите. Тя вдигаше парчета лавандулова коприна и пурпурно кадифе и цъкаше одобрително с език всеки път.
Но едно момиче аметист нямаше да донесе на Седрик комисионната, която му трябваше.
– Имаш подходящите цветове, за да се представиш добре като който и да е скъпоценен камък – отбеляза тя. – За някои от другите момичета първоначално планираните палитри от цветове няма да свършат работа.
Мира беше такъв случай. Бяха решили, че нейният цветови мотив ще бъде топаз, но след като я накараха да пробва някои от платовете, стана ясно, че жълто-кафявите платове просто не ѝ подхождаха.
– Наситено червените нюанси са правилният избор – каза госпожица Гарисън на мистрес Мастърсън. Погледът на шивачката се спря върху Клара. – Бихме могли да ги разменим – да облечем Мира в гранатови мотиви.
Джаспър, който следеше разговора, кимна в знак на съгласие:
– Той е съвсем малко по-ценен от обикновен камък, така че може би е подходящ.
Нямах възможност да се засегна от оскърблението към приятелката ми, защото намръщеното изражение на Клара ми подсказа колко много я разстройваше промяната. Това компенсираше много неща. След това я чух да мърмори пред Каролайн: „Мразя жълто. Винаги ме прави да изглеждам болнава“.
Тамзин беше една от последните, които приключиха с пробите за дрехи най-вече защото непрекъснато изтъкваше колко неприемлив е синият плат. Когато най-накрая приключи и се качи в стаята ни заедно с нас, промърмори:
– Нямам търпение повторните изпити да ме изведат на върха. Тогава ще видят какъв лош избор са направили. В бяло ще изглеждам точно толкова добре, колкото и в зелено.
Спънах се по стълбите и трябваше да се хвана за парапета, за да се задържа. В плана си да се явя отново на изпитите някак бях пропуснала да помисля за Тамзин. Ако успеех да се изкача до върха на списъка, къде щеше да се класира тя? Думите ѝ отекнаха в ушите ми: Не знаеш какво съм заложила на карта.
Не, не знаех. Знаех обаче какво беше заложил Седрик. Живота си. Независимо колко сериозни бяха нещата, можеше ли Тамзин наистина да е заложила нещо, което би могло да се мери с това? И наистина ли положението беше толкова сериозно? В деня на семейното гостуване чувствата ѝ изглеждаха искрени, но през времето ни заедно бях виждала от нея много драматични изпълнения. Дали болезнената ѝ амбиция да бъде най-добрата беше само въпрос на гордост? На ламтеж за богатства?
Трябваше да избирам между тях. Най-добрата ми приятелка или... кой? Мъжът, който беше помогнал за спасяването ми? Независимо на кое място се класираше Тамзин, тя щеше да има охолно бъдеще в Адория. Моето класиране можеше да окаже въздействие върху живота на Седрик. Имаше само един избор, който можех да направя.
Доволна от резултатите си и от мотива, с който щеше да бъде представена, Мира успя да се отпусне в дните, които последваха, прекарвайки голяма част от времето си, вглъбена в любимия си том с приключенски истории. Ние с Тамзин обаче преживявахме стреса от повторното полагане на изпитите, тъй като различните ни преподаватели разпределяха времето си през седмицата сред всички имения. Подобно на мистрес Мастърсън Тамзин беше озадачена, че ще се явя отново на всичките.