Выбрать главу

– Защо ти е да го правиш? – попита тя, докато оти­вах­ме към изпита по танци. – Мислиш, че нещата ще се променят? И защо би искала да се променят? Дрехите ти изглеждат страхотно. Не като на някои от нас.

Принудих се да извърна поглед, все още чувствайки се виновна въпреки решимостта си:

– Просто трябва да видя какво мога да направя.

Гос­по­жи­ца Хейуърт се срещна с нас и Каролайн, единственото друго момиче, кое­то се явяваше отново на изпита по танци, в балната зала.

– Същият формат като преди. Ще минем през всеки един танц и ще видим дали имате подоб­рение.

Тамзин беше постигнала известно подоб­рение в онази стъпка, коя­то постоянно ѝ създаваше проб­леми. По някаква причина тактовете я объркваха. Каролин изобщо не беше постигнала подоб­рение. Всъщност справи се по-зле, но за щастие, мистрес Мастърсън щеше да вземе под внимание само по-високия от двата ѝ резултата.

А аз? Е, с мен въпросът стое­ше съвсем различно.

Трудно бе да се каже коя сред тях трите беше най-удивена. Изпълних всеки танц съвършено както в техническо, така и в артистично отношение и беше облекчение най-сетне да позволя на истинската си същност да се покаже. Бях прекарала по-голямата част от пос­ледната година, прикривайки каквото можех с фасадата, коя­то си бях създала. Сега всичките години на обучение и официални празненства възкръснаха в ума ми и наистина изпитвах наслада.

Резултатите от другите изпити бяха подобни. Както и преди писмените ми поз­во­лиха да скрия отговорите от съквартирантките си. На практическите изпити обаче всичките ми „нови“ умения бяха на показ пред останалите. Тъй като нямаше друго момиче, кое­то да се явява повторно на абсолютно всички изпити, никой друг всъщност не усети изцяло колко доб­ре се представих по всеки предмет.

Всичко това се промени, когато следващата седмица резултатите излязоха.

Този път нямаше изнесен списък, прос­то среща, свикана от мистрес Мастърсън в салона. Подредихме се в обичайните редици. Джас­пър Торн отново беше с нея и върху лицата и на двамата имаше изражения, кои­то бяха не толкова сериозни, колкото... озадачени. Точно когато тя се готвеше да заговори, забър­за­но влезе Сед­рик. В пос­ледните две седмици не го бях нито виждала, нито чувала, кое­то ме остави да се питам какви ли бяха плановете му за идеята ни с картината.

Видях как промърмори нещо, кое­то звучеше като извинение, докато сядаше до баща си. Джас­пър не каза нищо, поддържайки все същото престорено любезно изражение, кое­то винаги пазеше за сина си пред хора.

Мистрес Мастърсън му кимна за поздрав, а пос­ле се обърна и ни заговори:

– Знам, че някои от вас очакват резултатите си от повторните изпити, затова ще сте доволни, че пристигнаха. Повечето от вас показаха подоб­рение – от кое­то съм осо­бе­но горда. Нямаше обаче нищо дос­та­тъч­но значително, за да изиск­ва промяна в класирането или мотива. – Тя направи пауза. – С едно изключение.

До мен Тамзин изправи гръб и гордо повдигна брадичка. Видях я как трепери от вълнение, докато очакваше новината, че се е справила по-доб­ре от двете момичета, кои­то бяха на първите две места в списъка.

– Аделейд – каза мистрес Мастърсън: погледът ѝ падна тежко върху мен. – Подоб­рението, кое­то показа, е... забележително, меко казано. Никога, абсолютно никога не съм виждала някое момиче така забележимо да повишава резултата си. И... никога не съм виждала някое момиче да постига съвършен цялостен резултат. – Тя остави тези думи да проникнат в съзнанието ми и почувст­вах върху себе си очите на всички в стаята. Тези на Тамзин бяха най-широко отворени от всички. – Рядко събитие е да правим промени в цветовите мотиви въз основа на повторно положени изпити, макар, разбира се, да се случва. А в този случай е категорично обосновано.

Джас­пър пристъпи нап­ред, поемайки щафетата от нея. Беше показно жизнерадостен както винаги, но някак ми се струваше, че не се радваше твърде много на обрата, кой­то бяха взели събитията.

– Аделейд, скъпа, ти зае мяс­тото на Уинифред от Дънфорд Манър като нашия диамант. Всички други, кои­то са се класирали под пос­ледния ти резултат, ще слязат с едно мяс­то надолу в списъка. Всички момичета ще запазят вече определените им мотиви като скъпоценни камъни с няколко изключения.