– Както каза мастър Торн, ти ще получиш диамантения мотив – обясни мистрес Мастърсън. – Двете с Уинифред носите подобен размер и госпожица Гарисън не би трябвало да се затрудни особено да пригоди за теб нейните дрехи. Тъй като резултатът на Уинифред беше толкова висок, не изглежда особено честно да определим за нея полускъпоценен камък като аметиста. Мислим, че тя ще се представи най-добре като сапфир, и направихме няколко размествания в последната минута – което означава, Тамзин, че ти можеш в крайна сметка да бъдеш смарагд. Госпожица Гарисън очаква зеленият плат да пристигне другата седмица, и тя и помощничките ѝ ще работят денонощно, за да се погрижат да си подходящо облечена.
Тамзин все още изглеждаше втрещена, сякаш мистрес Мастърсън говореше на чужд език.
– Но... ако класирането се е изместило, тогава това означава... че аз съм четвърта.
– Да.
Тамзин беше загубила дар слово, нещо, което рядко се случваше, и почувствах буца в гърлото си. Забелязал слисването ѝ, Джаспър ѝ се усмихна сковано:
– Представена като смарагд, ще ги заслепиш. Дори и да не те канят на всички празненства на елита, знам, че ще бъдеш много търсена. Гордея се с теб. Гордея се с всичките си момичета – макар да изглежда, че този сезон именно синът ми откри най-голямата скъпоценност. – Джаспър не звучеше особено горд от факта. Преди това трите най-добре представили се момичета бяха все такива, избрани от него.
При този внезапен драматичен обрат на събитията почти бях забравила, че Седрик е тук. Сега го погледнах и видях, че беше може би най-шокираният от всички присъстващи в стаята. Не можа дори да се престори, че се усмихва.
Джаспър отправи още няколко насърчителни думи към цялата група, казвайки ни колко се вълнува да ни отведе в Адория следващата седмица. Имаше да осъществява значителни търговски сделки и беше наел за плаването два кораба. Щяхме да пътуваме с момичетата от Гътшайър Манър. Тези от Суон Ридж и Дънфорд щяха да бъдат в другия кораб.
Когато ни освободиха, избухна вихър от вълнение и около мен веднага се събраха рояци от момичета, които искаха да узнаят как бях постигнала такъв забележителен успех. Изпитах облекчение, когато мистрес Мастърсън ме издърпа, за да обсъдим някои практични въпроси.
– Наистина е забележително – каза ми тя насаме в кабинета. – Мастър Джаспър се питаше дали е възможно да има някаква измама, но аз му казах, че ако си намерила начин да мамиш при свиренето на арфа или изпълнението на двустъпния лорандийски танц, тогава това само по себе си заслужава награда. Забележително.
Преглътнах:
– Предполагам, че просто съм научила повече, отколкото си давах сметка. Спомних си много уроци от времето, когато бях камериерка на дама.
– Е, всички ще се постараем да поправим тези първоначални грешки. Мисля, че би трябвало да се получи доста лесно. Облеклото на момичето диамант е изцяло в бяло и сребристо, което също ще изглежда добре върху теб. Ще трябва да отделиш малко допълнително време, за да може госпожица Гарисън да ти преправи дрехите тази седмица.
– Няма проблем – казах, все още зашеметена от мисълта колко добре беше сработил планът ми. – Съобщете ми какво трябва да направя.
Седрик се появи на прага: по-раншният му шок сега беше прикрит от весела усмивка:
– Мистрес Мастърсън, имате ли нещо против да заема Аделейд за малко, когато свършите? Знам, че тази промяна сигурно е малко стряскаща, и просто исках да я насърча малко.
Мистрес Мастърсън засия:
– Да, разбира се. Напълно готови сме.
Зимата все още не отпускаше хватката си, но слънцето се беше показало достатъчно, за да направи деня приятен. Седрик предложи да се разходим, за да се порадваме на времето, но подозирах, че просто искаше да се увери, че не ни подслушват. Изпитах леко облекчение, че тръгнахме към малка горичка от глогови храсти вместо към старата гора, където беше провел ритуала по случай зимното слънцестоене.
– Какво си направила? – запита настойчиво той. – Да не би напълно да си изгубила ума си?
– Спасих те, ето какво направих! – Бях очаквала изненада, но ожесточението му леко ме стресна.
Той прокара рязко ръка през косата си и я разроши там, където беше спретнато завързана отзад.
– Не се очакваше да привличаш вниманието. Казах ти това още в първия ден! Не чу ли мистрес Мастърсън? Никой не прави това. Никой не постига толкова огромна промяна в резултатите. Никой не получава съвършен резултат! Никой.