– Аз...
– Мислиш ли, че всички просто ще се дивят на това? – продължи той, като обикаляше наоколо. – Мислиш ли, че всички просто ще се подсмихват и ще клатят глави? Някой ще започне да задава въпроси! Някой ще се запита как така някаква камериерка на благородна дама от дома на някаква графиня се е представила толкова съвършено след месеци на посредствено поведение! Някой ще направи връзката и ще се усети, че може би тази камериерка всъщност не е истинска камериерка!
Тръгнах към него с решителни крачки, с ръце на хълбоците:
– И какво, ако се усетят? По-добре да ме заловят като избягала благородница, отколкото да прогонят теб като еретик! Освен това след две седмици ще сме на път към Адория. Нищо от това няма да има значение.
– Не бъди толкова сигурна – каза той мрачно. – Подобни неща могат да те последват навсякъде.
– Какво е най-лошото, което може да се случи? Да ме завлекат обратно при баба? Бих предпочела това, отколкото да увиснеш на бесилката в Осфро!
– Нима мислиш, че ще ме обесят, задето съм отвлякъл благородница на кралството? – попита той, навеждайки се към мен.
– Не. Бих се постарала да не бъдеш обвинен в каквото и да е участие в това. Готова съм да поема пълната вина – но това няма да се случи. Дори ако някой ни проследи до Адория, вече ще съм омъжена, преди да предявят някакви права над мен. А това –добавих гордо – е целият смисъл на тази история. Тези резултати са само началото. Само почакай, докато пристигна там. Ще ги смая всичките. Ще се избиват кой да наддава. Ще накарам мъжете да пълзят в краката ми.
– Не се и съмнявам – промърмори той.
– Не ми се присмивай – отвърнах. – Заради това, което направих, ще получиш най-голямата комисионна на сезона. Може дори да получиш част от парите за издръжката ми. Може би сумата няма да покрие целия ти дял в Уестхейвън, но със сигурност ще улесни нещата, ако замисълът с картината пропадне.
Той ми хвърли поглед и заяви:
– Нищо, свързано с теб, никога не е било лесно.
Свих ръцете си в юмруци от двете страни на тялото си:
– Думите, които търсиш, са: „Аделейд, благодаря ти, че си навлече всичките тези неприятности, за да ми помогнеш да се измъкна“.
– Рискът е прекалено голям – той поклати глава. – Не би трябвало да правиш това.
И докато проговарях, осъзнах, че той нямаше предвид риска за себе си. Не се тревожеше истински, че ще бъде замесен в изчезването ми. Онова, което искаше да предотврати, беше разобличаването ми като измамница и отвеждането ми.
– Защо да не бива? – попитах. – След онова, което направи за мен. Ти ме спаси, Седрик. Там в Осфро направо се давех. Разбира се, че е редно да направя това. Готова съм да направя и повече, ако това е нужно, за да те опазя жив дори въпреки собствената ти упоритост.
Той ме гледаше много съсредоточено, докато говорех, сякаш не можеше да повярва напълно на думите ми. При тази последна част лицето му разцъфна в усмивка и най-сетне освободи напрежението:
– Въпреки собствената ми упоритост?
– Ами ти си този, който избра да си усложни живота с ерес.
– Не избираш това сам. То те избира.
– Щом така казваш – отвърнах. Поддържах лек и пренебрежителен тон, но вътрешно изпитвах облекчение, че вече не споря с него. – Как те избра във всеки случай? Не го приемай погрешно... но наистина не ми се струваш от типа хора, които биха се замисляли твърде много по религиозни въпроси.
Той ми направи знак да се приближа до къщата и аз тръгнах редом с него.
– Още от детството ми ме смущаваха много неща в света. Родителите ми са женени, но все едно не са. Почти винаги са живели разделени и от всички ни се очакваше да се преструваме, че това е нормално. Не се допускаха емоционални реакции по този или всъщност по който и да е въпрос. Всичко беше само въпрос на дълг и поддържане на външно благоприличие точно както проповядват традиционните църкви. Тогава научих, че шестте непокорни ангела всъщност не са зли – те просто управляват емоцията и инстинкта, нещо, от което тесногръдите свещеници на Урос се боят. Научих, че няма нищо лошо да приема тази своя емоционална страна – да приема истинската си природа. Че няма нищо лошо в това да дам воля на страстите си.
Представата за Седрик и пуснати на воля страсти беше достатъчна да ме накара да изпусна за миг нишката на разпаленото му обяснение.
– И останалата част от аланзанската религия просто също придоби смисъл – продължи той. – Духовност без граници. Всички гласове да бъдат чути. Благоговение пред света на природата. Не е нужно да присъстваме на пищни служби, заплащани с молитвени такси и огромни църковни данъци... докато просяци и други хора гладуват пред катедралите. Не е честно една група да има толкова много богатство, а друга – толкова малко.