– Тамзин – обади се Мира, проговаряйки най-сетне. – Не е честно. Какво нередно има в желанието ѝ да се справи добре? Това искаме всички. А тя ти каза, нервите винаги я надвиваха...
– Това е най-голямата от всички лъжи. Тя е безстрашна още от първия ден, опълчи се на Клара и излезе през нощта да бере имел. Шегите, безгрижното поведение... всичко е преструвка. – Тя насочи обвинително пръст към мен: – Проблемът ти не са нервите. Отказвам да бъда въвлечена в твоята паяжина от лъжи и не искам никога повече да имам нещо общо с теб.
Това накара дори дипломатичната Мира да се изправи рязко на крака:
– Това не е ли малко крайно? В думите ти няма логика.
– И се държиш като дете – добавих. Стресът от днешните събития започваше да ме надвива. Заради шокиращото съобщение, Седрик, а сега и това, ми беше трудно да запазя спокойствие.
Тамзин се нахвърли върху Мира, без да ми обръща внимание:
– Отказвам да ѝ позволя да ме манипулира, както манипулираше всички други. А ако знаеш кое е добро за теб, и ти ще направиш същото.
– Тамзин – изрече умолително Мира. – Моля те, спри и нека да обсъдим това.
– Не. – Тамзин се отправи към вратата и спря за миг, за да ме фиксира с каменен поглед: – Няма да ти проговоря никога повече.
Самообладанието ми изневери:
– Би трябвало да е достатъчно лесно – предвид факта, че ще се движим в различни социални кръгове в Адория.
Тя го прие като физически удар, но удържа на заплахата си. Не ми каза нито дума и единственият отговор, който получих, беше затръшването на вратата, докато първата ми истинска приятелка се отдалечаваше гневно от мен.
10.
Честно казано, не й вярвах. След месеци на бурни емоции и драматичност смятах, че Тамзин ще се успокои и ще ми се извини. Но тя така и не го направи.
Следващите две седмици бяха истински вихър от оживление. Пробите за дрехи продължаваха с ускорено темпо, докато шивачките работеха денонощно, за да довършат тоалетите на всички. Това бе предизвикателна задача дори само за нашето имение, а знаех, че в другите три сигурно кипи също такова оживление. Зеленият плат на Тамзин пристигна и я зърнах по време на една от пробите ѝ. Изглеждаше зашеметяващо в роклята и ѝ го казах, но тя се държеше, сякаш не бях казала нищо.
Моите дрехи бяха също толкова прекрасни. Бях се влюбила в лилавия тоалет, но тези нови дрехи превъзхождаха дори него. Някои от роклите, особено дневните, бяха в най-чистото бяло, ушити от изящни платове, които можеха да си съперничат с онези, които бях носила в предишния си живот. Вечерните и балните рокли бяха блестящи произведения от кадифе и сатен, ушити в лъщящо бяло и проблясващо сребристо, украсени със скъпоценни камъни и металическа дантела.
Беше нужно известно привикване към адорийските стилове. Макар че дългите поли се спускаха чак до глезените ни и бяха напластени с фусти като нашите, нямаше допълнителен турнюр за подпълване на бедрата. Не възразявах кой знае колко срещу това; така придвижването с тях беше безкрайно по-лесно. Адорийските ръкави прилепваха плътно към лакътя, бяха с ивица дантела или друга бродерия на маншетите вместо долна риза, показваща се през прорези в тях. Това, което ме смущаваше най-много обаче, бяха корсажите. Бяха значително по-ниско изрязани, отколкото онези по осфридианската мода, с дълбоко деколте, което можеше да разкрие много с особено дързък корсет.
– Така правят тук – каза госпожица Гарисън, когато отбелязах това. – Това е Нов свят, така твърдят – по-дързък свят. Опитват се да не бъдат възпирани от нашите „задушаващи“ порядки тук. – Тонът ѝ намекваше, че не одобрява напълно това, макар създаването на подобни неща да беше част от работата ѝ. – Е, поне така се прави там, където отивате, в Кейп Триумф. А нагоре в северните колонии? Където живеят онези луди Наследници на Урос? Чувам, че това е съвсем друга история.
Кимнах вежливо, по-заинтересована от деколтето си, отколкото от някаква консервативна група предани поклонници на Урос. Честно казано, при заплахата, надвиснала над Седрик заради аланзанската му вяра, някак ми се струваше, че животът ми ще бъде много по-прост, ако избягвам каквато и да е религия.
Ако не беше скарването с Тамзин, цялата тази подготовка щеше да е приятно време.
– Тя ще се опомни – каза ми Мира един ден. – Знам, че ще се опомни. – Мира все така се държеше дипломатично и упорито продължаваше да говори и с двете ни, надявайки се да поправи разрива.