– Отличен довод – заяви госпожица Брадли. – Само защото сме при сурови условия, не означава, че трябва да сме по-малко благоприлични в обноските и вида си. Ще трябва да бъдете в най-добрата си форма в мига, в който стигнем в Адория. Веднага щом се разнесе вестта за пристигането на кораба ни, на кейовете ще пристигнат перспективни кандидати за женитба, за да ви видят как слизате на брега и да огледат и преценят тазгодишната група.
Тези думи стреснаха всички ни за момент. Не беше нещо, което да не е било споменавано преди. Предполагам обаче, че не би трябвало да се изненадвам. В Блу Спринг Манър всичко, което правехме, се следеше внимателно с разбирането, че в Новия свят ще продължим да бъдем стриктно наблюдавани. Защо не още от първия миг, щом стъпехме на брега?
– Оглеждани като говеда за продан – Мира снижи глас, но госпожица Брадли я чу.
– По улиците на Осфрид има млади просещи жени, които с радост биха прегърнали възможността да бъдат издокарвани и преценявани – каза тя остро. – Сигурна съм, че ако искате да се присъедините към тях, можем да уредим да се върнете с двамата Торн в Осфрид в края на лятото. – Макар че повечето обитателки на имението вече приемаха Мира, госпожица Брадли явно не се беше примирила да имаме сирминиканка в групата си.
– Разбира се, че не, мадам – каза Мира. – Простете ми. – Тонът ѝ беше толкова извинителен, колкото и моят преди това, и подобно на мен не беше искрена.
***
– Мисля, че ако Мира постигне своето, няма да се омъжи – казах на Седрик, докато отивахме към товарното помещение един ден. Бяха минали дълги седмици и удивително, това океанско плаване наближаваше към края си. – Понякога ми се струва, че е тук просто защото няма нищо по-добро за правене.
Той сложи длан на гърба ми, за да ме преведе покрай купчина от мрежи, която заемаше част от коридора. Откакто предприехме това начинание, бяхме започнали да се държим забележително свойски в близост един до друг.
– В сравнение със Сирминика това вероятно е по-добро – каза.
– Предполагам. Но ми се иска тя да приемаше по-леко всичко, което ни очаква. Независимо от използваните средства пътуването завършва с женитбите ни в Адория. Ще ѝ е по-лесно, ако се вълнува точно като нас, останалите.
Когато наближавахме товарното помещение, видяхме по коридора да минават капитанът и един от хората му. Отстъпихме встрани да им направим път. Докато минаваха, чух моряка да казва:
– Не е проблем, капитане. Мога да се справя с това.
– Сигурен съм, че можеш – чу се троснатият отговор. – Но не ми харесва как изглежда. Появи се твърде бързо. Аз ще управлявам кораба през следващия час, а после ще се оправим някак.
Щом се отдалечиха от нас, Седрик спря рязко.
– Чу ли това? – попита.
– Точно коя част?
– Онази част, че капитанът ще поеме руля.
– Така че какво?
Лицето на Седрик светеше от вълнение:
– Следователно това означава, че известно време няма да е в капитанската си каюта. Как ще ти хареса да добавим още едно престъпление към растящия си списък от нарушения?
Изгледах го предпазливо:
– За какво говориш?
– Ела.
Преплете ръка с моята и се отправихме в посока, различна от тази на товарното помещение. Скоро влязохме в частта на кораба, използвана главно от екипажа. Това ме смути, но Седрик вървеше самоуверено. Изглежда, видът му накара членовете на екипажа да предположат, че имаме позволение да сме там, а и повечето и бездруго се суетяха забързано наоколо и бяха твърде заети.
Стигнахме до натруфена врата, която бележеше покоите на капитана. Седрик се огледа крадешком, бутна я и припряно ме вкара вътре.
– Изненадана съм, че е отключена – отбелязах.
– Обикновено я заключва само когато спи. През деня повечето хора от екипажа не биха имали дързостта да влязат.
– А ние я имаме? – Въпреки това не можах да удържа смайването си от гледката, която видях. Стаята на капитана служеше едновременно за кабинет и спалня и беше повече от два пъти по-голяма от стаята ми в Блу Спринг Манър. Изящно украсено писалище незабавно привличаше погледа към центъра на помещението, както и прозорецът зад него. Дори не можех да повярвам, че тук вътре има прозорец. През него се виждаха сиво небе и още по-наситено сиво море. Около леглото в далечния край на стаята висеше брокат, а уютът на пространството се допълваше и от други скъпи вещи: свещници, книги с кожени подвързии и още неща. Направо не беше за вярване, че съществуваше подобно помещение, когато останалите от нас бяха натикани в такива скромни каюти.