– Нали каза, че ги искаш всичките – подкачи ме Седрик, когато протегнах към него кутията.
– Можеш да вземеш няколко като един вид комисионна. Макар че всъщност аз свърших цялата работа.
Измъкнах един сладкиш и го пъхнах в устата си, затваряйки очи, когато сладостта нахлу в мен.
– Непрекъснато ги ядях у дома – казах, след като го преглътнах. – Изобщо не се замислях. Но след всичките онези сухари... кълна се, това е навярно най-вкусното нещо, което съм яла в живота си.
Бързо опустошихме съдържанието на кутията и Седрик настоя да взема последния сладкиш.
– Би трябвало да го дам на Мира – поколебах се. – Тя е единствената приятелка, която ми остана.
Седрик вдигна поглед:
– О?
– Е, сигурна съм, че така би казала Тамзин.
– А ние, останалите, сме само съучастници в престъпление.
– Останалите са просто... о! – почувствах се глупаво. – Съжалявам. Не мислех. Искам да кажа, да. Разбира се, че си ми приятел. Така мисля.
Трудно беше да разтълкувам усмивката му, докато протягаше крайници, преди да се облегне на стената до мен.
– Не мисля, че това ме кара да се чувствам много по-добре.
– Не, наистина си ми приятел. Просто никога преди не съм мислила за мъжете като за приятели. В живота ми те винаги са били... средство за постигане на определена цел.
– Все още не ме караш да се почувствам по-добре.
– Завоевания?
– Леко подобрение. Може би не би било толкова лошо да съм твое завоевание.
– След като те убедих да ми помогнеш в онзи първи ден? Смятах, че вече си мое завоевание. – Хвърлих поглед към него и видях капка мед близо до устните му. Без да мисля, се наведох и леко я попих с пръсти.
В мига, щом докоснах устните му с връхчетата на пръстите си, почувствах как пулсът ми се ускорява и ме облива гореща руменина. Неспособна да устоя, прокарах пръсти по крайчетата на устните му и внезапно се запитах дали щяха да са толкова сладки на вкус, колкото е медът.
Седрик улови ръката ми и преплете пръсти с моите. Разгорещеността в погледа му ме замая, настойчивостта му ме изгаряше. Не ме пусна и имах чувството, че светът около нас забавя ход. Най-сетне успях да попитам:
– А аз? Приятелка ли съм ти?
Той затвори очи за миг, борейки се с някаква огромна дилема, а после издиша шумно:
– Ти си...
Преди да успее да довърши отговора си, вратата на товарното помещение изведнъж се отвори. И двамата подскочихме. На прага се появи моряк, по-възрастен мъж с бръсната глава и диагонален белег, пресичащ бузата му. Освен това бях почти сигурна, че му липсват два пръста на лявата ръка. Той изглеждаше също толкова удивен да ни види, и Седрик моментално се изправи, изпречвайки се между мен и вратата. Обгърна ме закрилнически с една ръка и отпусна другата върху джоба на палтото си. Поне картината не беше близо до вратата.
– Какво правите тук? – запита морякът. Преди някой от двама ни да успее да отговори, по лицето на мъжа внезапно премина самодоволна усмивка: – О. Разбирам. Крадете си малко време насаме, а? Предполагам, че свенливите хубавици на Торн в крайна сметка не са толкова невинни.
Трябваше ми един миг, за да разбера, а после си дадох сметка как ли изглежда това. Близостта на Седрик и обвитата му около мен ръка създаваха впечатлението, че най-малкото сме се гушкали. Осъзнавайки последиците, наистина се изчервих.
– Ние не...
– Тя се колебае дали наистина иска да се омъжи в Адория – каза Седрик. – Иска да промени решението си и да се върне в Осфрид. Ако баща ми научи, аз ще съм този, който ще си навлече неприятности.
Включих се в представлението и скръстих ръце на гърдите си. Много по-лесно щеше да е да обясня пред Джаспър нервността си, отколкото едно евентуално опетняване на добродетелта ми:
– Казах ти! С нищо не можеш да ме убедиш да размисля!
Седрик въздъхна драматично:
– Защо не искаш просто да се вслушаш в разума?
Очите на моряка се местеха между нас и не ми хареса как ме гледаше. Освен това не мисля, че ни повярва.
Седрик отмести ръка от джоба си и посегна към отсрещния джоб, откъдето измъкна кесийка. Извади от нея три сребърни монети и ги протегна към моряка:
– Сигурен съм, че разбирате нуждата от дискретност, докато успея да я разубедя от това. Не е необходимо някой друг да узнава.
Без да се поколебае, морякът грабна монетите. Бях се оказала права за пръстите.
– Да, сър. Определено разбирам. По-дискретен човек от мен няма да намерите. Можете да се доверите на стария Лефти и още как. На никого няма да кажа за вашите, ъъ, съмнения.